Какви са разликите между ванилия на прах , екстракта от ванилия и семена от ванилия

Едно време беше лесно, ванилията беше само на малки пакетчета с бял прах. Днес вече имаме достъп до повече разновидности на този аромат и често се чудим какви са разликите между ванилията на прах , екстракта от ванилия, ванилова паста и семена от ванилия.

Едва ли има по-разпознаваем аромат от този на ванилията. Популярен вкус в кулинарията, ванилията далеч не се използва само там и отдавна не е само с растителен произход.

Разговорно ние използваме ванилията като синоним на нещо обикновено, прозаично и скучно, но тази подправка е всичко друго само не и обикновена. Тя е с древни корени  и е един от най-често използваните и обичани аромати в печива, бонбони и – разбира се – сладолед.

Въпреки, че употребата ѝ е масова, то шушулката  ванилия е  много скъпа. Това е втората най-скъпа подправка в света след шафрана. Цената ѝ се определя от  ръчната  работа  при добива ѝ. Добивът е нисък, а количествата продукти с аромат на ванилия са огромни. Защо? Всъщност  99 % от продуктите с аромат на ванилия на пазара не съдържат части от растението ванилия. Ароматизирани  са със синтетичен прах ванилин (4-хидрокси-3-метоксибензалдехид), който въпреки неговия химически добив е сравнително лесен за синтез. Ваниловия екстракт, пък съдържа алкохол, а ваниловата паста често е с подсладители.

Оттук идва и въпросът с разликите между производните на ванилията и кога на кой да заложим в различните рецепти и доколко те са полезни за здравето ни.

Малко исторически факти за ванилията:

Историците сочат за първи култиватори на ваниловите шушулки древно племе, обитаващо днешно Мексико – Тотонаки. Ацтеките поробват тотонаките и вземат познанията им в производството на ванилови шушулки. Te са приготвяли елексир от какаови зърна, ванилия и мед и са го смятали за мощен афродизиак.

В Европа тя е пренесена от конкистадорите през 16-ти век. Европейците дълго време са  смятали ванилията за неразделна част от приготвянето на какаови напитки. Едва към края на 17-ти век ванилията става популярна като отделна подправка, благодарение на готвачите от двора на Елизабет I-ва. Първият сладолед с ванилия е приготвен във френския двор в началото на 18-ти век.

Според историкът Уевръл Руут първата рецепта с ванилови зърна е от 1805 в книгата „Изкуството на готварството“ на Хана Глас. А популярността на ваниловия аромат се увеличава драстично през втората половина на 19-ти век  при масовото навлизане на ваниловия сладолед и Кока Кола ( в състава присъства ванилия).