За повечето от нас храната е средство за преживяване, удоволстие и споделяне. Но разхождайки се из голям супермаркет в Копенхаген и гледайки етикетите на месото, се замислих:
- Дали храната не е и средство за манипулация, предвид страшно многото диети, хранителни режими, гуру мастъри треньори и цялата индустрия, свръзана с това;
- Доколко храната е и със сложни политически и религиозни измерения? И може ли това да определя какво ядем, дори и в толкова мултикутурното и динамично ежедневие?
В България стикерите с “Халал” и “Kaшер” почти не се виждат, но по света те са често срещани. Това провокира и днешната ми тема – каква е разликата между халал и кашер, само в храната ли е или стига по-далеч?
И да, знам че сред вас има патриоти, които ще писнат за темата, а също и разбирачи, които ще заключат, че това са просто еврейски и мюсюлмански канони за хранене и няма нищо интересно, но аз тук споделям личните си вълнения. За мен беше важно да запълня пропуските в общата си култура и да видя какви са разликите между кашер и халал и доколко това е всъщност маркетингова ниша, която се подхранва умело от ундустрията.
Вижте още:
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ СЛАДОЛЕД И ДЖЕЛАТО (GELATO)?
КАКВИ СА РАЗЛИКИТЕ В АНАСОНОВИТЕ НАПИТКИ НА БАЛКАНИТЕ
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ МОЦАРЕЛА И БУРАТА
Нека започна от терминологията в търсенето на каква е разликата между халал и кашер.
Какво означава Кашер (Кошер)?
Думата „кашер” буквално означава подходящ, удобен (от иврит). За евреите съществува специален закон Кашрут, който определя подходящите, според юдеизма храни и напитки. На разрешената храна – “кашерна”, се противопоставя забранена храна – “трефа”, т. е. разкъсана, защото първоначално забранено е месото на животно, разкъсано от хищници.
Следвайки правилата на кашер, евреите пречистват душата си и изпълняват волята на бог. Юдеите се придържат към предписанията за подходяща храна, защото трапезата за тях е натоварена от смисъла си на жертвеност и чистота.
Какво е Халал?
Думата “халал” е с арабски произход и означава допустим, чист, разрешен. Халал се отнася за храната, регламентирана от Корана като разрешена за консумация от мюсюлманите. Обратното на халал е “харам”, което пък значи забранено и съответно включва неразрешените от Корана храни и напитки. Посветените мюсюлмани ядат само по един начин – позволения или на арабски „халал“. Има постулати в Корана, които строго забраняват храни и опияняващи напитки по различни причини.
Халал, обаче не е само в храната. Това е начин на живот, в него влизат отношенията към другите, мирогледа и думите, които изричаш. Все по-често може да срещнете халал козметика, лекарства, дрехи, хотели др.
Изсквания на Халал и Кашер
Кой го прави Кашер?
Всъщност, когато определен хранителен продукт е произведен под надзор на равин и отговаря на еврейските закони за хранене, се приема, че е подходящ да се яде от евреи. За кашер храните има специфичен и строг контрол. Следи се за всяка съставка, използвана в процеса на създаване на продукта, като се контролира и цялостния процес. Има специализирани лаборатории, в които натоварените с този процес равини, изпращат отделни съставки. Много често тези лаборатории са в Израел. Контролът наистина е строг и отнема време даден продукт, да получи сертификат “Кашер”, не е само въпрос само на пари. В България за издаването на този тип сертификати отговаря софийската Синагога.
“Истината е, че съществуват милиони хора по света, които спазват законите на кашрута. Някои от тях – поради религиозни убеждения, други – за да са сигурни, че продуктите, които консумират са под постоянен контрол и няма да има съставка, която не желаят. Затова често кашер се асоциира с понятието за здравословно хранене.”
Кой го прави Халал?
Сертификат за халал хранаИма постулати в Корана, които строго забраняват храни и питиета по различни причини. И различни посветени тълкуватели на тези части от мюсюлманската свещена книга. Храните, които консумират мюсюлманите, трябва да са Тахир (чисти), това определят различни сертифициращи организации, свързани най-често с мюфтийствата на отделните държави. Сертифицирането се разделя на няколко категории:
- нехранителни продукти;
- продукти несъдържащи животински съставки;
- месо и месни продукти;
- млечни продукти;
- риба;
С компанията, която се сертифицира сключва договор и се правят внезапни проверки, както на продуктите, така и на процеса от проверяващата комисия..Извършва се специфичен контрол и сертификатите струват определно количество пари. Както и почти всички сертификати, изискващи някакъв тип контрол. В България главното мюфтийство има собствен отдел за сертифициране на продукти “Халал” и условията и цените са посочени на техния сайт.