В сезона на: копривата

В сезона на: копривата

Пролетта всеки момент ще ни окъпе с прераждащите си лъчи и пръски дъжд. Все по-често почваме да мислим за зелении и свежо набрани храни.  Какъв по-символичен образ на пролетта в чиния, от копривата. Не случайно старите хора казват, че пролетта е дошла като “се хванем у зелено”.  Това ме накара да ви споделя моето ръководство за коприва:

  • къде да я намерите;
  • как да изберете;
  • хранителните ползи от консумацията
  • рискове, безопасност
  • с какво се съчетава добре
  • идеи за рецепти.

Растението е много популярно в старата българска кухня. Евтин ресурс на ценни вещества, който се намира лесно в близост до множество водоизточници. Тя със сигурност си заслужава лекото предизвикателство, свързано с брането ѝ, тъй като е богата на витамин С, желязо, калций, калий, флавоноиди, хистамин и серотонин. Всички съществени вещества, които човек трябва да възстанови след студена зима и да се бори с пролетни алергии.

Произход на копривата:

Тъй като е относително непретенциозна, разпространението на копривата е изключително широко. Среща се в Европа, Азия и северна Африка, Австралия както и в Америка, предпочита повече влажни райони. Копривата расте на влажни почви богати на азот и фосфати, а човешките и животинските отпадъци създават условия за  образуването. Това е и причината замърсени зони около водни басейни да бъдат идеална среда за разпространението й.

Копривата е широколистно растение с латинско наимонование Urtica dioica. Произлиза от латинската дума uro, което означава „изгаряне“, тъй като листата му могат да предизвикат временно усещане за парене при контакт. Не е ясно кой и къде за пръв път е използвал копривата, но е основен продукт в билколечението от древни времена. Древните египтяни са използвали коприва за лечение на артрит и болки в долната част на гърба, докато римските войници са се натривали, за да поддържат топлината.

Листата имат подобни на косми структури, които жилят, а също така предизвикват сърбеж, зачервяване и подуване идващи най-вече от малки резеровари от хистамин и мравчената киселина в копривата.

Копривата помощникът на природата.

копривата в помощ на природата и земеделието

  • Копривата е природна прахосмукачка и ако е набрана близо до пътища или силно замърсени територии, то тя може да бъде и вредна. Растението лесно усвоява олово и тежки метали, а това го прави вредно за организмите ни. За това преди да купите коприва, се уверете в произхода ѝ. Това е и причината ГОРЕЩО ДА ВИ СЪВЕТВАМ ДА СИ Я БЕРЕТЕ САМИ ОТ ЧИСТИ МЕСТА далеч от човешки отпадъци, индустриални зони и газове от коли.
  • Редица гъсеници и пеперуди са особено любители на копривата. Това може да осигури естествена храна и защита на останалите растения в градината ви. Оформете кът в градината си, за да  подсигутите храна за гъсениците.
  • Младите калинки живеят върху коприва, докато растат и се развиват. Те ползват листата, за да се скрият от хищниците. Когато калинките достигнат зрялост, те се впускат по-нататък в градината, за да изядат листните въшки, които изсмукват сока от растежа на младите растения.
  • Копривата е много полезно растение и настойките на водна основа могат да се използват като торове. При това тези торове са много полезни за растенията, тъй като те са съвсем безопасни, идвайки от растителния свят.

Ползите от копривата за здравето на човека:

Тук списъкът е дълъг, а от растението се използват стеблата, листата и корените за лечебни цели още от древни времена. Множество проучвания посочват, че тя има аналгетични, антиоксидантни, противовъзпалителни и антимикробни способности. Ето и някой от най-популярните приложения на копривата в подобряването на здравето ни и в помощ на лечението на разични заболявания:

  • Може да понижи кръвното налягане. Коприватa стимулира производството на азотен оксид, който действа като вазодилататор. Вазодилататорите отпускат мускулите на кръвоносните съдове, помагайки им да се разширят. Освен това копривата има съединения, които могат да действат като блокери на калциевите канали. Те отпускат сърцето ви, намалявайки силата на контракциите му. Множеството антиоксиданти подпомагат тези процеси.
  • Повишава нивото на антиоксиданти в тялото.  Копривата предлага разнообразие от витамини, минерали, мастни киселини, аминокиселини, полифеноли и пигменти – много, от които действат и като антиоксиданти във вашето тяло.
  • Намалява възпаленията. Хроничните възпаления в организма могат да нанесат значителни вреди на здравето ни и е добре да им противодействаме.  В това проучване посочват, че приемането на екстракт от коприва като добавка, значително намалява болката при артрит. Освен това участниците смятат, че могат да намалят дозата си противовъзпалителни болкоуспокояващи, докато приемат добавката с коприва.
  • Помага при уринални проблеми и доброкачествена простатна хиперплазия. Изследванията върху животни разкриват, че това мощно растение може да предотврати превръщането на тестостерона в дихидротестостерон – по-мощна форма на тестостерон. Спирането на това преобразуване може да помогне за намаляване на размера на простатата.
  • Намаляване на обилно кървене. Установено е, че лекарствата, съдържащи екстракт от коприва, намаляват прекомерното кървене, особено след оперативните състояния.
  • Облекчава симптомите на сенна хрема.
  • Наутрален диуретик
  • Добра при косопад.

 

Ако искате да консумирате копривата в сурово състояние, стрийте я добре в хаванче или в кърпа от плат. Целта е да притиснете и разпукате микрокапсулите, намиращи се по повърхността на листата, които съдържат хистамини и мравчена киселина и предизвикват дразнене. След разпукването им веществата са силно летливи и бързо преминават във въздуха като не предизвикават дразнене.

С какво се съчетава добре копривата?

вкусови съчетания на копривата
вкусови съчетания на копривата

По разбираеми причини никога не консумирайте копривата в напълно сурово състояние. Накисването, стриването или готвенето на листа от коприва премахва жилещите химикали и я прави безвредна. Копривата има силно изразен дървесен и землист вкус, подобен на повечето тъмни зеленолистни. Доста хора определят вкуса ѝ като близък на този на спанака. За мен тя има по-ярък тревист аромат, метален послевкус и леко пиперливи нотки, подобни на руколата. В кулинарията има много приложения. Каши, супи, смутита, ризото, фритати и омлети.

Яйца

Кремообразни, но и много плътни, яйцата са традиционен партньор на повечето зеленолистни. Съдържанието на сяра в жълтъка редуцира малко от острия землист аромат на копривата. Комбинацията е силно разпространена и може да намерите изискани мусове и суфлета с яйца и коприва омлети, фритати и  прости, но вкусни каши с яйца и коприва.

Ядки

Едно от най-типичните за българската кухня през пролетта ястия е, кашата с коприва и орехи. Срещала съм я в осъвременен вариант в песто с коприва и орехи. Копривата много добре хармонира и с аромата на лешници, и с меката кремообразност на кашуто. Мазнините в ядките помагат на ароматите на копривата да се отворят и да се прелеят, точно за това има и доста рецепти с нея.

Зърнени

Комбинацията на ориз с коприва е вкусна и засищаща. Опитайте във вариант с други пролетни зеленчуци на фурна или в ризото. Освен с ориз копривата се комбинира много добре и с киноа и елда ( с уточнението, че елдата не е зърно, а семе). Предпочитам я в комбинация с елда, защото се ръководя от правилото си в храненето повече полезни вещества за по-малко калории, а тази комбинация ми го осигурява.

Ето и няколко идеи:

Паста и точени кори

Копривата е изключително вкусна, в комбинация с различни видове паста. Добавете я в песто или заместете спанака в някои рецепти за равиоли и ще се изненадате на доброто съчетание. Пробвайте пролетна лазаня с коприва и сирена или пък по-стандартната за нашите ширини баница с коприва и орехи, във всички тези комбинации копривата разкрива вкусовия си потенциал и се превръща в звездата на ястието.

Гъби

И двете съставки имат землисти нотки и допълват характерните си аромат и вкус.  Това е чудесна и в случаите, в които сме си ги набрали сами и дива храна, която ни осигурява аромат на гора и множество концентрирани полезни вещества. Дали ще ги комбинирате в супа,  с ориз или в омлет, задължително пробвайте това съчетание.

Кога е сезона на копривата, как да я берем и съхраняваме?

Най-доброто време за бране на коприва е в ранната пролет. От втората половина на март до средата на април.

Препоръчвам да си я наберете сами. В България тя е силно разпространена. Най-подходящи за консумация са младите стебла на копривата, които са високи не повече от 5-6 см. Берете само връхчетата. Растенията с най-много ценни вещества, са близо до водни източници и далеч от населени места или регламентирани/нерегламентирани сметища.

Възможно е ако есента е по-продължителна към края на октомври отново да има прясна и свежа коприва, все пак-ценните съставки в нея не са толкова много, както в пролетната първа коприва.

Листата и стеблото на копривата са покрити с фини власинки, съдържащи няколко химикали, включително мравчена киселина, която при допир предизвиква ужилване.  Това е и причината, поради която е добре да носите ръкавици.  В противен случай, бихте раздразнили кожата си. Ако все пак получите раздразнение, то най-добре е първите 10 минути да не докосвате засегнатите места, за да не  вкарате веществата по-дълбоко в кожата си. След като кожата напълно изсъхне, най-добре я измийте обилно със студено вада и сапун, и подсушете. Локалните кремове, лосиони или мехлеми, които съдържат хидрокортизон, могат да  подействат успокояващо и могат да помогнат за облекчаване на зачервяването и сърбежа.

При готвене копривата силно намалява обема си. Копривата намалява до около една четвърт от свежото си количество. Имайте предвид, че голяма част от ценните ѝ качества се загубват при продължителна топлинна обработка и остават в течността, в която тя е вряла, ако варите копривата.

Как да съхранявате копривата?

Най-вкусна копривата си остава приготвена прясно набрана. Но може да бъде изсушена или замразена. За да запазите по-дълго копривата свежа, намокрете я с вода и оставете леко влажна в плик в хладилника. Съхранявайте в отделението за свежи плодове и зеленчуци, така копривата може да издържи до 5 дни без да потъмнее или загние.

Сушете копривата на сенчесто и проветриво място, а после съхранявайте в торби от плат, така в нея да циркулира въздух и да попречи образуването на плесени и други патогени. Сушена, освен за билкови настойки, може да се използва за направата на бульони и супа.

съхраняване на копривата

За замразяването на копривата я измийте и подсушете добре. За улеснение при подсушаването ползвайте центруфуга за подсушаване на зеленолистни. После внимателно с ръкавици я разпределете в торби с цип и сложете във фризера. В този вид може да я използвате в почти всички рецепти, в които е посочена прясна коприва. Имайте предвид, че така тя остава по-голямо количество течност.

 

 

Ако  статията ви допада, може би ще ви е интересно да разгледате и другите публикации в рубриката в сезона на. Ще се радвам да ме последвате и откриете в instagram или facebook. Ще се радвам, да оставите коментар и в блога.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Приемам Privacy Policy