Портокаловите дръвчета в Севиля са атракция, на която може да се насладите напълно безплатно, докато обикаляте в града. Независимо по кое време на годината попаднете в Андалусия ще се насладите или на плодовете на Naranja amarga (в превод горчив портокал), или на опияняващите аромати на цветовете им. Портокаловите дръвчета в Севиля, а и цяла Андалусия не просто красят района, но му придават и идентичност, както визуална, така и обаятелна.
Те са станали емблематични за столицата на Андалусия и плодовете им дори са станали известни в целия свят като „Севилски портокали“.
Как да разберем дали сортът на портокаловото дръвче е горчив или сладък?
Като човек израснaл в държава без портокали не спирах да си задавам този въпрос. Прочетох за ботаническите им разлики и за един много прост трик, с който да определите вида на портокала. Просто откъснете листо от портокаловото дърво, ако листото има опашка ( като тази на снимката), това означава, че портокалът е горчив. Просто, нали?
Малко сухи факти за портокаловите дръвчета в Севиля
Към днешна дата в Севиля има повече от 50 000 портокалови дръвчета. Няма как да не ги забележите, те предизвикват възхищението на туристите, както през пролетта- времето на цъфтеж, което съвпада почти всяка година с FERIA DE ABRIL, така и през зимата, когато плодовете отрупват дръвчетата и придават слънчево настроение. Тези плодове позволяват на севилчани да наричат портокаловите дръвчета тяхното “коледно дърво”.
Севиля е първият град в света с най-голям брой портокалови дървета, засадени по улиците и градските пространства. Горчивият портокал популярен още като Bitter е най-широко разпространеното декоративно дърво. Видът, който обилно нахлува във всички градини, улици и площади на Севиля и в селата на провинцията се нарича Naranja amarga. Популярността му си има своите причини.
Защо има толкова портокалови дръвчета в Андалусия?
Теориите са няколко и са свързани с богатата и древна история на града. Едната от тях е свързана с римския бог Херкулес, който според една легенда е основател на Севиля. Историята от древните римски митове и легенди, разказва как Херкулес отива в Африка, за да се опита да получи „златната ябълка“ на безсмъртието, за която се говори, че всъщност е портокал и го донася в Севиля. Този горчив портокал е въведен в Средиземноморието от генуезки моряци, които го пренасят от Азия според исторически източници. Според тази теория, това е причината Севиля да се кичи надлъж и шир с портокаловите си дървета.
Другата теория, на мен лично ми се струва и по-вероятна, но не съвпада с Християнството. Тя е свързана с вярванията на маврите, които са управлявали цяла Андалусия. Маврите са вярвали, че плодът освен всичките си ценни ползи, носи и късмет на всеки, който го засади. Портокаловите дървета и цветът им са били възхвалявани от мавритански поети по време на ислямската история на Испания. Освен това в градините на севилския Алказар са едни от най-старите горчиви портокалови дървета в Европа. Той е може би най-старият на полуострова, на повече от 600 години и не ясно от колко време са някои от дърветата в двора му.
Причината може би е далеч по-практична. Маврите са използвали листата и цветовете на този вид портокали за производство на есенции за ароматерапия и медицински цели. По това време Дамаск в Сирия и Багдад в Ирак, са били центрове на парфюмерийното изкуство. Мавританската династия, управлявала Севиля се е опитала да превърне района в европейски център за парфюми. Привличайки посетители от близо и далеч със сладкия аромат на портокалов цвят.
Но до 70-те години на миналия век в града е имало едва около 8000 дървета. След решение на градския съвет, тяхното засаждане става изключително масово до достигането на огромни бройки от около 50 000.
Най-емблематичната част с портокалови дръвчета си остава дворът на Севилската катедрала (бивша джамия)
Приложение на портокаловите дръвчета в Севиля
Може би почти всеки турист, който за първи път попада в Севиля често се взира ужасен в портокали, лежащи по улиците, които се търкалят като ненужен боклук. Логичния въпрос, който ни изниква е: Никой ли не иска да ги яде? И директният отговр е да. Факт е, че плодовете на Citrus aurantium (горчив портокал) са толкова горчиви, че не стават за ядене. Но плодовете – заедно с листата и цветовете – имат и други полезни приложения.
Макар и да не стават за моментна консумация, плодовете все пак стават за ядене. Горчивите портокали се използват в множество продукти в кулинарията- печива, шоколадови бонбони, конфитюри, ликьори и дори вина. Един от любимите ми странични продукти от горчив портокал е Vino de naranja, или портокалово вино, което се прави от сладко бяло вино от Huelva, което се смесва с корите на горчивите портокали на Севиля.
Бонус съвет от вътрешен човек: Вземете чаша портокалово вино в Taberna Álvaro Peregil (исторически бар в Севиля), там определено ще успеете да се насладите на качествено и автентично вино де наранха.
Горчивите портокали са идеални за приготвяне на мармалад, защото имат по-високо съдържание на пектин от сладките портокали. Мармаладът е много вкусен и ароматен и може спокойно да му се насладите на закуска, както прави британската кралица. Този мармалад е любимия на Елизабет II и тя е допринесла много за популяризирането му извън границите на Испания. Купете от него като спомен или подарък от Севиля, близките ви ще останат доволни.
Друго голямо приложение на цветовете, листата и кората на портокаловите дръвчета, намират в козметичната и дрогерийната индустрия. Една компания в Севиля (Bendita Luz) има изключително вдъхновяваща история. Компанията се ангажира да използва този местен ресурс и превръща излишните плодове на портокалите в града във висококачествени, естествено произведени козметични продукти. В колаборация с общината, те събират цветове и плодове от дърветата, с което спестяват пари за сметосъбиране и създават уникален локален продукт. Продуктите им следват технология, с която щадят околната среда през целия производствен процес и са широко използвани от местните.
Изключително ароматни и ефектни, портокаловите дръвчета в Севиля, сякаш придават растителната рамка на града като радват както местните жители, така и туристите. Не пробвайте да ги ядете, а им се насладете, докато ги снимате или опитайте някои от многобройните продукти с тях, които се предлагат в Севиля.