Tолкова години след създаването му никой все още не е засенчил великолепието на този шедьовър на Ренесанса. Това ме подтикна да ви споделя интригуващи факти за Давид на Микеланджело, които може би не сте знаели, a ще ви помогнат да разберете значението и величието на тази изключителнa творба.
Давид на Микеланджело не е просто една от най-известните скулптури в света, създадена от един от най-великите творци в историята. За флорентинците тaзи колосална мраморна статуя има много по-дълбоко значение, преминаващо далеч над художественото майсторство. Да, Давид е символ на Ренесанса, но преди всичко, той е символ на самата Флоренция. Стотици години наред жителите на Флоренция устояват срещу собствените си “Голиати” – големите и силни държави противници в съседство, но тяхната непоколебима вяра в независимостта ги обединява с историята на Давид. Точно за това реших да ви споделя интригуващи факти за тази майсторска изработка на Микеланджело, която е пленявала публиката от стотици години и се е превърнала в символ на ренесансовото изкуство и класическия стил. Надявам се да ви вдъхновя да посетите Флоренция и да я видите лично.
Колко висок е Давид на Микеланджело? И колко тежи?
Ето няколко сухи факти за размерите на тази статуя, които ще ви помогнат да си дадете сметка за мащабите ѝ:
- Височина: 5,17м. Това е 4,07 метра статуя и 1,10 м фундамент за основа. Горе-долу колкото една двуетажна сграда.
- Тежест: 5660 кг. Приблизително, колкото 80 мъже със средно тегло
- Материал: едно масивно парче бял мрамор от Карара
- Кога е направен: Микеланджело работи върху Давид от 9 септември 1501 г. до 8 септември 1504 г. (точно 3 години!)
В момента оригиналът на статуята се намира във Флоренция в Galleria dell’Accademia, където стотици туристи и любители на изкуството му се наслаждават всяка година.
Интригуващи факти за Давид на Микеланджело:
1. Давид никога не е бил предназначен да бъде гледан отблизо
Давид е трябвало да краси покрива на внушителната катедрала на Флоренция заедно с други статуи на библейска тематика. След като е завършен, обаче става ясно, че размерите и тежестта са огромни и това няма да бъде физически възможно. В последствие комисия от художници решава вместо това, Давид да бъде поставен на Пиаца дела Синьория (Piazza della Signoria) пред Палацо Векио.
Тъй като идеята е била Давид да бъде поставен нависоко и да се гледа отдолу, Микеланджело – царя на пропорциите- създава тялото на Давид непропорционално. Главата, раменте и ръцета са по-големи в сравнение с торса и краката на фигурата. Това създава илюзията, че Давид е нащрек и готов за действие, особено когато се гледа отдолу. Дълбоко набръчканото чело е преувеличено, това подчертава напрежението от предстоящото, а дясната ръка е особено голяма, вероятно като кимване към библейския прякор на Давид “manu fortis” – силна ръка. Силната диспропорция е трябвало да подчертае важните акценти в Давид, които е трябвало да останат забелязани при поглед към купола на Санта Мария Дел Фиоре.
2. Микеланджело не е единствения творец, който работи по Давид
От обща култура всеки зне, че статуята на Давид е издълбана е от един масивен блок бял мрамор от кариерите в Карара, Тоскана, но историята на този огромен къс мрамор не започва и свършва с гениалния творец. Всичко започва с Агостино ди Дучио, който като млад и неопитен склуптор поръчва каменния блок за направата на статуя още през 1463 г., но оформя само стъпалата и краката, защото си дава сметка, че мраморът има дефекти и проектът ще е трудно реализируем. Десет години по-късно Антонио Роселино работи по склуптората, но също бързо се отказва. Следват още 25 години, в които парчето мрамор стои непотребно, докато Микеланджело не започва работа по него, завършвайки статуята по грандиозен начин само за 3 години.
3. Давид на Микеланджело е представен без Голиат
За разлика от повечето статуи на Давид, направени от други творци, Давид на Микеланджело е без Голиат. В повечето известни творби пресъздаващи този блиблейски текст, описан в книга 1 на царете. (В нея малкия Давид трябва да победи гигантския Голиат. И единствения начин това да се случи е с хитрост умение и божията намеса. В крайна сметка го побеждава с точността на прашката си.) Давид е изобразяван като победител след битката с Великана и обикновено в краката му стои главата на Голиат.
Микеланджело избира да наруши традицията, като пресъздава момента преди битката. Той създава стегнатото тяло на Давид с преекспонирана концентрация на лицето, скрит камък в дясната ръка и прашка, която изглежда отпусната на рамото му.
Това е намигване към идеала на Ренесанса, че победите на човека се дължат на интелекта и увереността, а не на грубата сила.
4. По света има 30 копия на Давид в реален размер
Ако имитацията е най-чистата форма на ласкателство, то Микеланджело би останал доволен. Статуята му е възпроизвеждана по безброй начини картини, фотоси, гипсови отливки… Дори може да я видим в безумния кич върху кухненски престилки ( да, говоря за тези из магазинчетата капани за туристи, в цяла Флоренция и Тоскана). Но извън търговията с дрънкулки и репродукции, по света има 30 много добри копия на Давид с почти толкова внушителни размери, колкото е и оригинала. Най-известните от тях отново са във Флоренция. Първото най-посещавано копие е издигнато на мястото на оригиналната статуя на Пиаца дела Синьория пред Палацо Векио. Втората стои на Пиацале Микеланджело и е излята от бронз и двете само по себе си са се превърнали в туристическа атракция.
5. Давид е бил цензуриран
И като стана дума за добри копия на Давид. Ето още една любопитна история с негово копие. Такова е подарено на британската кралица Виктория през 1857 г. от Великия херцог на Тоскана. Това обаче се оказва силно шокиращ подарък на Нейно Величество. Кралица Виктория остава толкова потресена от голотата, че в началото възприема подаръка за арогантна обида. За да избегнат дипломатически скандал и да може подаръка да отговаря на естетическите ѝ възприятия и порядки, се налга да прикрепят гипсово листо от смокинов лист към гениталиите на Давид. Така “облечен” дубликатът Давид е поставен в музея Виктория и Албърт- все пак говорим за викториански порядки :).
6. Давид има сърцевидни зеници
Статуите често имат прорез в зениците, за да им придадат известна дълбочина, но те са просто тънки, вертикални процепи. Вместо това очите на Давид имат ясно оформени сърцевидни зеници. Причината защо и какво символизират остава мистерия, но съм чела известни догадки, че това е жест към модела, който е позирал при създаването на статуята на Давид (който между другото остава в тайна и до днес).
7. Части от Давид са били позлатени
В началото определни детайли от статуята са били със златно покритие – косата, устните, прашката и основата в краката му. За съжаление златното покритие е изчезнало само след няколко години. Освен това първоначално Давид е имал и венци от златни месингови листа, вплетени в колана на прашката и около главата му. Тези аксесоари за съжаление също за изчезнали след доста кратко време.
8. Давид на Микеланджело е символ на свободата и независимостта на Флоренция
Историята на Давид и Голиат е типичен разказ за аутсайдери, в който привидно по-слабият противник побеждава внушителен злодей. Но прашката, която носи през рамото си, е почти невидима, което подчертава, че победата на Давид е резултат от интелигентност, а не на чиста сила. Флоренция е била застрашена от няколко околни сили-градове-държави, както и от хегемонията на Медичите. Ето защо Давид на Микеланджело се превръща в символ на флорентинската свобода и идентичност и интелигентност, но и свободен граждански дух.
Джорджо Вазари, потвърждава какво точно намират флорентинците в статуята „това беше замислено като символ на свободата, което означава, че точно както Давид е защитил народа си и го е управлявал справедливо, така и който и да управлява Флоренция, трябва енергично да защитава града, но и да го управлява справедливо.“
9. Статуята е била увреждана неколкократно
Поставена на Пиаца дела Синьория, статуята е била подложена на приумиците на тосканското време, от което е търпяла поражения. Венъж дори е била ударена от мълния. Но въпреки, че флорентинците обичат Давид, все пак той е ставал жертва на атаки и от тяхна страна. През 1527 г. по време на бунт срещу Медичите, разярената тълпа хвърля пейка от един от прозорците на Палацо Векио. От удара лявата ръка на статуята е увредена на няколко места. Това довежда до преместването ѝ в Galleria dell’Accademia и последващото и реставриране от Джорджо Вазари и Франческо Салвиати, предани почитатели на творчеството на Микеланджело.
Но дори и след прибирането на закрито, атаките срещу Давид не спират. През 1991г. италиански художник на име Пиеро Каната влиза с малък чук в галерия Академия и атакува статуята. Освен, това постоянните вибрации от стотици туристи, които посещават Академията, за да видят великолепния шедьовър на Микеланджело, образуват с говоренето и движението си вибрации, подобни на слабо земетресение и увреждат краката на статуята, поради което се налагат укрепително-реставраторски дейности.
Ако фактите са събудили любопитството ви и искате да научите още Тук може да видите подробна история около създаването на статуята на Давид. Gallleria dell’Accademia e втората по посещаемост след Уфици и е добре да планувате посещението си като купите своя билет предварително и да резервирате часовия период на посещението си.