Каква е разликата между китайски и японски соев сос

Каква е разликата между китайски и японски соев сос

Едва ли са много хората, които не знаят що е това соев сос.  Тази солена, наситена с умами, ароматна бомба е подправката, която отдавна е излязла от границите на азиатската кухня. Все по-често я срещаме в яхнии, сосове за барбекю и дресинги за салата. Това е една от най-разпространените подправки в света и видовете и са толкова много, че мисля, че едва ли могат да се обхванат в една книга, а какво остава за статия.

Соевият сос е една от онези съставки, които вероятно всички имаме в кухненските си  шкафове. Някои от нас може да имат две бутилки – светъл и тъмен сос – и да си мислят, че това е всичко. Ами не, не е! При соевият сос е като при киселото мляко, има 50 различни вида и поне 100 бранда. Това е объркващо. Има толкова много разделения на видовете соев сос – по цвят, начин на приготвяне, вкусов профил, отлежаване и пр. Една от най-съществните диференциации си остава по регион. Има китайски, японски, корейски, тайландски, индонезийски и виетнамски соеви сосве. В тази статия ще разгледам разликите между китайски и японски видове соев сос, защото те са сред най -популярните за нас “западняците”.

Соевият сос е разработен в Китай преди повече от 2000 години, а по-късно е въведен в Япония. Оттогава японският и китайският стил на приготвяне на соев сос се разминават малко.

Но преди да изясня разликите, нека опитам да отговоря на въпроса:

Какво е соев сос?

Соевият сос или още  jiàng yóu, 酱油 е кафява, солена течна подправка, получена чрез ферментация на соеви зърна или разграждането им с киселина (хидролизиране). Смята се, че е изобретен преди около 2000 години от монаси в Китай като евтин заместител на разпространен тогава месен ферментирал сос. От тогава насам той набира все по-нарастваща популярност и като всичко популярно има все повече разновидности.

какво е соев сос накратко

За направата му, има два основни производствени процеса:

  • Първият е традиционният метод, при който варени соеви зърна, пшеница и понякога ориз или ечемик се ферментират със специфични плесени Aspergillus и Kodji( Коджи също е плесента, използвана за приготвяне на мисо паста и саке.) за няколко дни и после се добавя солена саламура. Сместа се оставя да ферментира. Ферментиралата смес се пресова за извличане на соевия сос, след което обикновено се пастьоризира. По-добрите и по-ароматни соеви сосове ферментират по-дълго. Как да се ориентирате в покупката на дълго отлежавал тип сос? Тези сосове са обозначени като premium, premium superior, premium light или superior first extract.
  • Вторият производствен процес е химически. При този метод солната киселина се използва за разграждане на соевите зърна, след което сместа може да бъде смесена с други  изкуствени цветове, аромати и овкусители и стабилизатори. Силно разпространен сред евтините соеви сосове в повечето супер маркети. Има прекалено остър солен профил и метална нотка в послевкуса. Препоръчвам ви да го избягвате, в него няма нищо полезно от процесите на ферментация, а и много слабо наподобява вкусовия профил на истинския соев сос, независимо от вида и страната на произход.

Related Posts

Пилешки рамен

Пилешки рамен

Тази рецепта за домашен пилешки рамен е разновидност на нашумялата напоследък улична храна с японски привкус. Последната година съм пристрастена към Рамен, особено след бурна съботна вечер. Харесва ми да откривам нови места, където да го хапвам вече и в София. Всъщност, въпреки че се […]

Какво е Тамари?

Какво е Тамари?

Може да мислите за соевия сос като уникална подправка, но има десетки различни видове соеви сосове от цяла Азия. Всеки вид с малко по-различен вкус, цвят и консистенция. Тамари е вид соев сос, но какво го отличава, кога да го използваме и защо вкуса му […]



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy