Как любимите ми кулинарни блогъри и гурмани се подготвят за великденската трапеза, както и част от техните най-добри великденски рецепти, които да опитате у дома – част 1

Как любимите ми кулинарни блогъри и гурмани се подготвят за великденската трапеза, както и част от техните най-добри великденски рецепти, които да опитате у дома  – част 1

В кулинарен блог като в кулинарен блог, темата винаги се върти около храната, дори и на големи духовни празници като Великден. Но днес ще си поговорим и за очакванията, с които товарим празничната храна и за това как тя може да носи както радост, така и доза стрес за приготвящите я. Това е и причината днес да си поговоря с едни от най-любимите ми кулинари в родното пространство. Ще ги попитам какво мислят те за великденската трапеза, какво влагат в нея? Какви съвети могат да ни дадат при подготовката ѝ и разбира се, за любими техни рецепти за този голям християнски празник.

Те са моите стойностни хора в родното кулинарно пространство, които искрено ни заразяват с кулинарните си идеи. Споделят с нас уменията си с финес и естетически усет, и предполагам за много от нас са източник на пълнокръвно вдъхновение. Реших да ги попитам не просто за рецепти, а и няколко въпроса, които ме вълнуват около суетата покрай празничните трапези и ежедневното ни надбягване с всички цели, които си поставяме. Публикациите станаха по-дълги, но пък съм сигурна, че има какво да научим от тези момичета.

Започвам със щастливата със семейството си и и влюбена в Италия – Ирена

Ирена Симеонова
Ирена Симеонова
  1. Знам, че всички очаквания към хората отдадени на кулинарията са особено завишени по време на празници. Теб това фрустрира ли те или го приемаш като твоето време за изява и забавление?

Преди време много се напрягах и започвах да мисля отдалеч как да боядисам яйцата, какви интересни неща да им нарисувам, да приготвям козунаци, да аранжирам за снимки. Знаем, че кулинарията в днешно време се е трансформирала направо в професия, хем да имаш уменията да сготвиш нещо вкусно, хем то да изглежда красиво и накрая да съумееш да го снимаш също толкова добре. Тук правя една бърза вметка, че не асоциирам себе си с кулинарен блогър, тъй като нямам необходимите умения. Но определено седеше на дневен ред да се представя възможно най-добре. Преди три години усетих, че нямам нужда от това и просто спрях, не публикувам храната си, не давам съвети за боядисване, не тренирам с месене на козунаци месеци преди празника. Боядисваме с най-обикновени боички, но пък така се забавляваме и винаги има червени челца от първото яйце, както и детски звънък смях при борбата с яйцата.

Някак осъзнах, че да направя най-красивото и оригинално нещо свързано с празника не прави мен и близките ми по-щастливи.

Ако имам сили, желание и настроение, винаги ще украся, но ако нямам такова, не бих се измъчвала заради очакванията на хора, които реално не познавам. Което разбира се е валидно за мен, защото различните хора акцентират и приоритизират различни неща.

2. Сподели ни изпитан трик за успех и спокойствие що се отнася до празничните трапези? Делегиране, гостуване, пътуване или пък просто посещение на ресторант за празника?

Трикът е всички да се чувстваме част от празника и да искаме да допринесем за всеобщото хубаво прекарване. Обикновено се събираме на едно място и всеки има отговорност за нещо. Един приготвя основното ястие, друг носи десерта, трети прави салата, четвърти отговаря да изстуди напитките, накрая на празника всеки грабва по две чинии и всичко е разчистено.

 

3. Имате ли семейна рецепта, която непременно присъства на вашата трапеза, ти ли я приготвяш и ако не кой? 

Едва ли ще изненадам някой, но винаги готвим печено агнешко с пресни картофи. Събираме се и празнуваме семейно, обикновено майка ми го приготвя, но и аз съм се справяла не по зле от нея 😊

4. Ще се радвам да ни споделиш любима рецепта или кулинарна хитрина, която да вдъхнови повече хора да се престрашат да приготвят нещо за празника.

Не знам дали е конкретна рецепта, но един от любимите ми десерти е, когато остане козунак и поизсъхне, го накъсвам в тава, която е предварително намазана с масло, запичам го на горен реотан, само докато почервенее леко и след това изливам смес за крем карамел, изцяло на око, прясно мляко и няколко разбити в него яйца. Има хора, които обичат по-сладко и добавят към сместа захар. След като се изпече, слагам малки парченца масло отгоре да се разтопят. Любим ми е този десерт, а като добавим и чаша хубаво кафе се превръща в чудесен вариант за закуска.

И понеже обожавам твоята практичност, какво правиш с остатъците от храната след празника? – При нас трудно остават остатъци, тъй като не ядем много и обикновено съобразяваме количествата, но все пак се случва и това, което до някаква степен е късмет за мен, защото дояждаме в следващите дни и си спестявам още едно готвене.

Идея за украса на великденска трапеза от Ирена
Идея за украса на великденска трапеза от Ирена

 

Продължавам с любимата си кулинарна блогърка – Ваня Филипова

1. Би ли жертвала времето с любимите хора, за да приготвиш съвършената трапеза или предпочиташ да заложиш  на готови решения, или любим ресторант, но да се насладиш на компанията на близките си, къде според теб е баланса?

Изпробвала съм всякакви варианти и преди доста време жертвах време, нерви, че дори и нощи в приготвяне на козунаци, хлябове и какви ли не десерти. С годинките се научих, че не е чак толкова важно да сложиш перфектната трапеза, на всяка цена, дали изобщо ще я сложиш или ще отидеш някъде с някого. Важното е с кого и как споделиш тези моменти и ако сте си изкарали добре, подробностите не са от особено значение.

2. Създават ли популярните хора нереалистични очаквания към празничната маса или напротив с красивите си снимки и публикации събуждат желанието да дадем по-доброто от себе си?

Това зависи от зрителя и начина, по който възприема околния свят. Лично аз се вдъхновявам и се опитвам да променям света си, като пречупвам идеята, спрямо собствените си желания и възможности.

Агнешко по гръцки от Ваня Филипова
Агнешко по гръцки от Ваня Филипова

 

3. Сподели ни изпитан трик за успех и спокойствие що се отнася до празничните трапези? Делегиране, гостуване, пътуване или пък просто посещение на ресторант за празника?

Трикът е много простичък. Наслаждавайте се на това, което вършите, ако не ви носи удоволствие, правете това, което носи.

4. Имате ли семейна рецепта, която непременно присъства на вашата трапеза, ти ли я приготвяш и ако не кой?

Чак семейна, не бих казала, но пък откакто открих агнешкото по гръцки, задължтелно приготвям за Великден. Най-хубавата част е бавното печене и ароматите, които се носят… на вкусно месо, билки и масло. За мен това е аромата на празника.

 

А това е  рецепта на ваня за агнешко по гръцки

 

Питам и близката до сърцето ми Цветана Бонева – момичето, което стои зад Лицата на града

Цветана Бонева
Цветана Бонева

1. До каква степен храната е отговорна за емоциите на празника? И в този ред на мисли изобилието на великденската празнична трапеза непременно ли е свързано с количеството на храната?

Здравей, Деси! На първо място искам да благодаря за вниманието, което ми отделяш, поласкана съм от поканата да участвам в материала, който си подготвила за Великден, наред с тези прекрасни дами.

За мен храната е отговорна за емоцията не само на всеки празник, но и на всеки ден изобщо.

Колкото и странно да звучи, за мен дори пазаруването е повод за усмивка, защото обожавам да избирам храна, да се въртя в магазина и да разучавам нови продукти, които мога да включа в ежедневното готвене вкъщи. В този ред на мисли със сигурност храната по празници е съществено важна, още повече, защото е свързана с българските традиции и обичаи, които не бива да забравяме. За изобилието – бих отговорила, че не е непременно важно. Аз съм от хората, които винаги са държали повече на качеството, отколкото на количеството, а и не смятам, че трябва да си богат, за да имаш хубава трапеза. Най-важното е да имаш сърце и да обичаш да готвиш и да правиш другите щастливи, тогава с малкото се получава чудо!

2. Ти си много енергичен човек, каква е тайната ти за реализацията на всичко планирано?

Благодаря за милите думи, енергична съм и това е самата истина (понякога за жалост на моите близки хора, които побърквам с динамиката си). Опитам се да планирам, като записвам какво трябва да свърша през деня, често мога да бъда забелязана да броя на пръсти, колкото и да е смешно – какво точно трябва да свърша и от колко до колко часа мога да го свърша (смее се), задавам си сама крайни срокове и гледам да си ги спазвам стабилно, защото вярвам, че единственото лошо време е пропиляното.

3. Има много хубава мисъл, която гласи че празникът идва от подготовката, в този ред на мисли успяваш ли да делегираш част от подготовката на великденската трапеза на други членове на семейството и кое?

Аз живея с приятеля си, на който ми е трудно да делегирам, каквато и да е част от готвенето, не само по празници (смее се), защото той просто не обича никак да се върти в кухнята и усещам, че не е неговото. Ако можех, с радост щях да разпределя задълженията между другите членове на семейството, вярвам в колективния труд, но за жалост семейството ми живее в Пловдив. Мечта ми е всички да се съберем и да празнуваме заедно – с майка ми, моите родители и баби. Дано един ден да се случи!

4. Без какво според теб не сяда българинът на великденската маса и то присъства ли на твоята трапеза и под каква форма?

Според мен българинът не сяда на Великденската трапеза без козунак! Истината е, че не всички обичаме агнешко, някои хора не хапват месо, и макар да е традиция, не всеки сяда с агне.

Но козунакът е сладък за всички – за малки и големи, а и, когато си го замесиш сам, е особено вкусен, всяка хапка е емоция.

5. Имате ли семейна рецепта, която непременно присъства на вашата трапеза, ти ли я приготвяш и ако не кой?

Имаме! Баба ми Гичка приготвя питка дроб сарма, която аз лично не ям. Опитвала съм я, но честно казано дреболиите не са моето нещо, въпреки, че за мен е важно да се приготвят, защото вярвам, че трябва да се използва всяка част от животното, което е дало живота си, за да бъде част от трапезата за празника. Иначе – здравецът при нас е задължителен за Великденската маса, поне една китка здравец винаги стои на видно място сред ястията.

Ще се радвам да ни споделиш любима рецепта или кулинарна хитрина, която да вдъхнови повече хора да се престрашат да приготвят нещо за празника.

Споделям ви моята рецепта за козунак, която е наследена от моята баба Гичка. 

6. Би ли жертвала времето с любимите хора, за да приготвиш съвършената трапеза или предпочиташ да заложиш и на говотови решения, но да се насладиш на компанията на близките си, къде според теб е баланса?

Много рядко бих жертвала времето с любимите хора, за каквото и да е било. За мен без тях и храната, и празникът ги няма. Бих направила компромис и бих се доверила на пекарна, ако нямам време за домашен козунак например.

Истината е, че в София вече има толкова прекрасни места, създадени от хора, които влагат сърцето си и са се посветили на 100% в създаването на „вкуса“, че с удоволствие понякога се доверявам на тях. Да подкрепим българското е много важно за мен!

 

Следва втора част.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy