За първи път в Лисабон – какво да видим?

За мен ходенето за първи път в Лисабон си беше любов от първи поглед. Вечното му слънце и приветливите хора, сгради, покрити с цветни азулежу плочки, тесни калдъръмени улички, исторически трамваи и вековни квартали превръщат града в художествена галерия на открито. Част от любовта ми, разбира се, мина и през стомаха. Да, вкусната храна, уютните кафета и гостоприемни ресторанти също очароват, когато посетиш за първи път Лисабон. И ако трябва да мотивирам с още нещо любовта си към Лисабон, то е фотогеничността на този град. Буквално от всеки ъгъл може да направиш кадър шедьовър.

Гледка привечер над град Лисабон

Един от най-добрите аспекти от посещението в Лисабон е, че независимо по кое времето на годината го посетите, вероятно ще бъдете благословени с хубаво време и приятни температури. Времето в Лисабон предразполага да прекарате малко повече време на открито в разходки между забележителната архитектура на града, а не е ли това целта на всеки турист. Освен това, за мен лично е приятна смесица между слънчева Испания и вкусна Италия.

Като при всяко първо посещение на популярна дестинация, разглеждам най-известните туристически забележителности и си създавам лично мнение дали си заслужават или пък не. В крайна сметка, тези места не случайно са станали толкова популярни. Навсякъде в Интернет гъмжи от списъци с това, което не бива да пропускате в Лисабон. Аз разгледах няколко списъкa на травъл блогъри и съставих план за нашето посещение.
Ето и тези, които успях да посетя и мнението ми за тях:

1. Замъкът São Jorge

За да се влюбиш в Лисабон гледката към Sao Jorge помага много. На един от седемте хълма на Лисабон стои замъка Сао Хорхе, който беше и първото нещо, което видях от таксито при пристигането ни привечер в Лисабон. Беше красиво осветен и придаваше романтична атмосфера на града. Замъкът беше в близост до апаратамента, който бяхме си наели в квартал Alfama и се превърна и в първата ни цел за следващия ден.

за първи път в Лисабон -Замъкът São Jorge

Разположен на най-високия хълм в Лисабон- São Jorge, едноименния замък е един от най-емблематичните символи на града. Смята се, че първоначално крепостта е построена от вестготите през V-ти век. През дългата си история Sao Jorge достига своя максимален блясък през тринадесети век, когато е бил резиденция на кралете на Португалия и техните епископи. След като през XVI-ти век кралската резиденция се премества и крепостта постепенно губи блясъка си. Замъкът São Jorge е бил използван като затвор, а по-късно и като армейска казарма. През последните няколко години при провеждани разкопки в района са намерени финикийски, гръцки и картагенски руини, които в момента се проучват, така че все още не е пълна историята на този замък.
Мястото е доста популярно, добре е да закупите предварително оналйн билет, защото опашките за влизане са наистина големи. Хубаво е да отбележа, че самата разходка в комплекса, отнема средно 2 часа, вземете го под внимание при плануването на времето, което ще ви е нужно. Най-доброто време, в което може да посетите замъка е малко преди залез. Така ще се насладите на прекрасната гледка към река Тежу по време на залез. Това за жалост е възможно само от ноември до февруари, защото товага денят е по-кратък и залезът може да се наблюдава в рамките на работното време на комплекаса.

Заслужава ли си според мен: Определено да, ако не заради самата сграда, поне заради нейната позиция, предлагаща най-добрите гледки към Лисабон и река Тежу. Хареса ми целия комплекс, много приятно ме изненада близката среща с пауните в парка, като за първи път видях как те нощуват върху високите дървета в комплекса. Неприятната част е че не беше включен в Lisabon card и в последния момент трябваше да купуваме билите за вход, но това може да се отбележи и като наш пропуск.

Бонус съвет: На хълма Сао Хорхе се намира и Лисабонската катедрала Se, която е само на няколко минути пеша, може да съчетаете с посещението на замъка.

2. Каврталът Алфама Alfama

Alfama беше и “нашия квартал”, в който избрахме да отседнем за пръв път в Лисабон. Той е най-стария градски квартал и с безбройните си криволичещи калдъръмени улици и стълби “пъпли” от долината на река Тежу нагоре по хълма São Jorge. Началото на този жилищен район датира още маврите. Името Алфама идва от арабското име “al-hammâ”, което означава „Градът на баните“. В миналото е обитаван от моряци, рибари и работници от по-ниските класи. Много от моряците, които по-късно ще тръгнат на пътешествия до Африка, Азия и Америка, са живели в Алфама. Днес квартала се обитава от възрастни хора останали от диктатурата на Салазар, както и от млади артисти, бохеми, дигитални номади и най-вече туристи.

От работническата класа на този квартал се е зародило и известното Fado (музика, записана в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО) Духът на Алфама е цветен и много жив. В него има множество традиционни ресторанти и малки барове, както и доста от от т.нар. Мирадуро ( площадки с красиви гледки). Любопитно е, че много сгради в Алфама са оцелели след земетресението от 1755 г., за разлика от тези в съседния квартал Байша, така той е запазил максимално автентичната си същност. Нужни са ви чифт удобни обувки и дух на откривател, за да усетите блясъка на този квартал.

за първи път в Лисабон - квартал Алфама

Заслужаваше ли си според мен: Кварталът е любопитен, но според мен беше малко по-мърляв. Аз съм твърде критична в това отношение, не спирах да правя аналогии с районите около женския пазар в София. Все пак е доста чаровен, а и в него се намират доста туристически забележителности, освен това е меко казано фотогеничен. Ако обичате да снимате и искате да разгледате Лисабон от високо или да послушате Фадо, обувайте удобни обувки, вземете фотоапарата и му се насладете без моите предразсъдъци 🙂

3. Асансьорът Санта Хуста (Elevador de Santa Justa)

Друга силно разпознаваема атракция е този емблематичен за Лисабон асансьор, построен през далечната 1902 година. Красивия метален асансьор е лесно забележим и веднага буди въпрос, защо има обществен градски асансьор в центъра на Лисабон. Силно впечатление, когато попаднете за първи път в Лисабон прави, че гардът е разположен на множество хълмове. Стигането до различни точки на града пеша често е предизвикателство. Асансьорът Санта Хуста заедно с трите фуникулара на града (Bica, Glória и Lavra), помагат хълмовете на Лисабон да бъдат по-лесно достъпни за обитателите и посетителите на града.

Santa Justa асансьор - за първи път в Лисабон

Santa Justa е конструиран е от португалския архитект Раул Мение дю Понсар, сочен за ученик на Айфел. В началото асансьорът се е задвижвал с пара и е електрифициран по-късно. Съоражението се отличава с неоготическата си архитектура сред останалите сгради наоколо, дизайнът му е впечатляващ с множество метални елементи.

Заслужаваше ли си според мен: Не точно. Опашката за влизане вървеше бързо, но беше голяма. Ние отидохме по тъмно ( работното време на асансьорът е до 22:00 всеки ден). Да, гледката на върха към квартала Байша (Baixa) и крепоста Sao Gorgе e невероятна, но най-горната тераса не беше достъпна. Дефакто до тази гледка може да стигнете от малка улица до манастира Кармо, от там има достъп до терасата на Santa Justa срещу €1.5 и без никакви опашка. Самото качване с асансьора е просто возене за около 1 минута в дървена тясно кутия с още около 20 човека. Няма нищо завладяващо в интериора на асансьора. Съвсем спокойно може да спестите возенето с него.

4. Трумфалната арка Rua Augusta

Вървейки по най-оживената търговска улица “Rua Agusta” в посока към реката Тежу стигнахме до впечатляващата триумфална арка Rua Augusta. Тази каменна мемориална арка символизира възраждането на Лисабон след трагедията от опустошителното земетресение през 1755 г., което унищожава града. Първоначалнят замисъл е бил да бъде изградена камбанария с шест колони (високи около 11м), в крайна сметка се превръща в тази красива и величествена арка. Украсена със статуи на различни исторически личности, а на голяма част от свода ѝ стои герба на Португалия и часовник.

Заслужаваше ли си според мен: Определено да! Много е красива, достъпът до нея е лесен, в близост е до една от главните търговски улици и площада Praça do Comércio. Ние не се качихме в горната ѝ част, но го оставям за следващо посещения в града. За любителите на снимането е рай с контраста между нея и жълтите сгради наоколо.

5. Площадът Praça do Comércio

Площадът Praça do Comércio е един от най-големите в цяла Европа. Построен след разрушителното земетресение през 1755 година. Преди на мястото на този площад се е намирал основния дворец на португалските крале и прилежащия към него парк към река Тежу. По тази причина сред местните е по-известен под името Terreiro do Paço. В продължение на много години между двете колони и при мраморните стълби Cais das Colunas е бил главният благороднически вход към града, ако пристигате по вода. През този вход е започнало и официалното посещение на Елизабет II в Португалия. В средата на площада е разположена огромната статуя на крал Хосе I върху внушителния си кон Джентил. Той е бил един от основните реформатори на Португалия.


Един любопитен факт, който мнозина вече не помнят, е, че Praça do Comércio някога е служил като паркинг, до средата на 80-те години на миналия век, а днес е изцяло пешеходен и там се провеждат повече партита и културни събития. Може би си заслужава да помислим върху нелепия за този век паркинг около Александър Невски и Цар Освободител.

Заслужаваше ли си според мен: Въпреки, че ние го посетихме, когато валеше ситен есенен дъждец, все пак ми хареса. Мащабите му не позволяват да е претъпкан, като другите основни забележителности. Гледката към реката е приятна и наоколо има емблематични заведения и приятни магазини за шопинг маняците.

6. Кулата Белем

Построена през 1521 година като част отбранителна система на Лисабон срещу възможни нашествия и атаки по река Тежу. Архитектът ѝ е бил проектант на няколко крепости, издигнати в Мароко, върху земи, собственост на португалците. Силно си личи мавританското влияние върху архитектурата на тази кула при деликатните декорации на сводестите прозорци и балконите, както и в набраздените куполи на наблюдателните кули. Зъбците и бойниците са украсени с богата скулптурна орнаментика, характерна за мануелиновия стил.

Има спорове как и къде точно е била разположена кулата спрямо реката. Някои теории твърдят, че тя е била по средата на река Тежу и след голямото земетресение се изместила повече към северния бряг, но няма точни доказателства за това. Днес тя е разположена на малък остров на северния бряг на реката, който през месеците с по-обилни валежи често бива заливан. Кулата е служила и като затвор по време на испанската окупация.

Заслужаваше ли си според мен: Не, кулата е красива много повече отвън. Множеството красиви елементи и бойни оръдия са на терасата и те са приятни, но обикалянето в самата кула с огромна група от хора е клаустрофобично и няма нищо толкова особено в архитектурните елементи, което да видите. За мен беше едно от най-неприятните посещения, от тесните пространства и многото хора, с които се въртяхме буквално в кръг получих паническа атака. Дори и да влезете, препоръчвам ви да не се изкачвате до върха на кулата.

7. Розовата улица

Тази улица в квартал Chiado набра своята популярност най-вече от Инстаграм през последните години, въпреки че има дълга история. Преди да стане популярна сред инфлуенсърите е била малка невзрачна улица, на която са се помещавали евтини кръчми и публични домове, които са били обичайно място за посещение на моряци и рибари. Тази част на града е била нещо като района на червените фенери, но в Лисабон. В последните години, местни решават да я оцветят в ярък розов цвят и съживяват някои от помещенията, които превръщат в клубове и кафенета. През нощта мястото кипи от живот, през деня кипи от туристи, които искат да се снимат за Инстаграм.

Все пак ще трябва да го приемете с щипка сол – това място далеч не е толкова бляскаво, колкото изглежда в социалните медии.

Залужава ли си според мен: Определено не! Но държа да отбележа, че не сме я посещавали вечерта, когато явно клубния ѝ живот я преобразява. Улицата е с гумирано розово покритие, което се изтъркало на много места и се е оголил асфалта. Мръсна е и последното, което мога да кажа за нея, че заслужава титлата фотогенична. Определено не бива да влиза в списъка на атракциите, които да постите за първи път в Лисабон. Подобна на розовата улица има оцветена в синьо в центъра и на нея са разположени предимно магазини за консерви сардини. Доста по-поддържана, а и подредбата на тези магазини е като в галерия. Ако търсите ярък цветен фон за снимки, определено ви препоръчвам нея.

Това бяха забележителностите, които успяхме да посетим при нашето посещение за за първи път в Лисабон, за следващ път останаха:

  • Padrão dos Descobrimentos е уникална и впечатляваща статуя, която празнува епохата на откритията в Португалия. (времето не беше на наша страна и силния дъжд в района на Белем ни отказа)
  • Манастирът Кармо е археологически музей, разположен в руините на бивш католически манастир. ( Не беше отворен през Ноември, когато посетихме Лисабон)
  • Манастирът Jerónimos. ( Трябваше да отделм много време само в чакане на опашка и предпочетохме да разгледаме други неща, вместо чакането)

Ако статията ви е харесала ще се радвам да я споделите с приятели и познати, за да може информацията да достигне до повече хора. Ако искате да ми споделите още интересни предложения за посещение в Лисабон или имате някакви въпроси към мен, може да ме откриете в instagram или facebook. Ще се радвам, да оставите коментар и в блога.