Какво е тапиока

Всеки, увличащ се по нови тенденции и здравословно хранене е попадал на странни и непознати продутки. Много от нас са се чудили за произхода им и какви всъщност са хранителните и кулинарните им характеристики. Ако поради някаква причина не консумирате глутен, сигурно сте чували за брашно от тапиока, люспи тапиока или перли тапиока. Но какво е тапиока? От къде произхожда? Как се приготвя и какви са нейните хранителни стойности?

тапиока нишесте

Ето и още един сценарий: Може и да не сте чували за тапиока, но да сте любители на цветен buble чай ( известен още като боба) или безглутенови пудинги, тогава е доста възможно да сте консумирали тапиока ( Да, това малките, дъвчащи топчета на дъното на чашата). Може да са ви я сервирали в сос или в печиво. Независимо дали знаете или не, тапиока е доста разпространена в съвременния свят кулинарна съставка. Често се спряга за по-здравословна, отколкото е и това ме провокира да дам повече информация за нея.

Какво е тапиока:

Тапиоката е продукт, който се прави от кореноплодното растение маниока. Маниоката (Manihot esculenta) е тропически храст от семейство Млечкови, чиито грутки са ядливи и широкоразпространени в кулинарния бит на държавите от Северна Африка, Азия и Южна Америка. Плодовете на това растение са известни още като юка. Смята се, че родината му е около днешно Мексико. Тапиоката е нишесте, което се получава чрез специфична преработка на плодовете маниока. Тапиоката е чисто нишесте, с ниска хранителна стойност. Познаваме го в няколко разновидности :

  • брашно (инстантно нишесте)
  • перли
  • люспи
  • сироп
маниока корен

Как се прави тапиока:

Технологичните производствени процеси варират в различните държави, но в основата им винаги е извличане на нишестена течност от корен на юка. Следващият етап е изпаряването на течноста. След като целият процес на изпаряване приключи, получаваме фин прах от тапиока. Този прах се преработва в предпочитаната форма, като например инстантно нишесте, люспи или перли, като последните са най-често срещаният вид. Дехидратацията на продуктите налага те да се накиснат или сварят, за да бъдат годни за консумация. При варенето те могат да удвоят размера си и да станат полупрозрачни.

Важно е да не се бърка тапиоковото брашно с маниоковото брашно, последното представлява смлян корен от маниока. Тапиоката е само нишестена течност, извлечена от смлян корен на маниока.

За какво се използва:

Маниоката е основен продукт за изхранване на милиони хора от слаборазвитите страни в Африка, Азия и Южна Америка. Тапиоката пък набра своята популярност с увеличаването на случаите на глутеновата непоносимост и хранителните алетгии към някои видове зърна сред човешката популация в световен мащаб. Тя е безглутенова и не се извлича от зърно, а приложенията ѝ в кулинарията са доста. Ето и основните от тях:

  1. Хляб и други печива с тесто: Брашното от тапиока е чест използвано в рецепти за хляб, често в комбинация с други брашна. Подходящо е за направа плосък хляб, популярен в развиващи се страни от северна Арфика. За направа на мъдини, кексове и доста често е компонент в азиатските хлебчета бао бънс
  2. Десерти и чай: Тапиоковите перли са идеални за приготвяне на разнообразни пудинги, десерти, бонбони или бабъл чай.
  3. Сгъстител в сосове и супи: Тапиоката е бюджетен сгъстител, добавян в супи, яхнии и сосове. Неутралният и вкусов профил и значителна сгъстяваща сила, я прави предпочитана в сравнения с други нишастета. Освен това, тапиоката подчертава текстурата на този тип ястия.
  4. Свързващ агент: Добавянето ѝ в бургери, панировки и парени теста подобрява текстурата и сочността. Част от нейните свойства са да задържа влагата в гелообразна форма, но също така и предотвратява ненужното намокряне.

Любопитен факт за тапиоката е че е използвана и в шивашката индустрия най-вече за колосване на яки и маншети.

Какъв е вкусът на тапиоката:

Фина текстура и изключително деликатен, мек вкус. Дори може да се каже, че това нишесте няма собствен вкус. Точно липсата на изразен вкусов профил я прави и толкова широко приложима. Този безизразен вкус прави тапиоката много гъвкава в кулинарната област и я прави подходяща за различни кулинарни експерименти в целия вкусов спектър. Независимо дали я добавяте към пикантни ястия или сладки десерти, тапиоката дава неутрална основа, която лесно се адаптира и подчертава ароматите и подправките на всяко ястие.

Хранителна стойност:

Като чисто нишесте тапиоката се състои почти изцяло от въглехидрати и минимални количества мазнини, протеини и фибри. Заради обработката му в него няма и никакви ценни макронутриенти. Повечето от тях възлизат на по-малко от 0,1% от препоръчителното дневно количество в една порция. От хранителна гледна точка този продукт не носи никакви ползи за здравето и за това често е смесван с други безглутенови брашна при направата на хляб. Аз го наричам източник на празни калории.

Търговците му често сочат като негови предимства възможността му да намалява стойностите на LDL ( лошия холестерол) и да регулира инсулиновите нива в организма. Това се оказва валидно само за определен тип устойчиво нишесте от тапиока ( известно като TRM), което се добива по-специфичен начин чрез охлаждане и обикновено се използва като суровина в хранителни добавки, а не за направата на продукти за кулинарията. Така, че тапиоката, която използваме в храните, с високото си съдържание на въглехидрати, по-скоро би дала лошо отражение на хора с инсулинова резистентност и диабет.

Все пак основното и предимство е че не съдържа глутен и това я прави подходящ и относително евртин заместител на глутеновите брашна и продукти.

Какво представляват перлите тапиока:

Това са малки пресовани пелети от тапиоково нишесте. Размерът им може да варира от 1 до 8 милиметра, като са естествено кремави на цвят, но също така могат да бъдат оцветени в различни цветове ( за бабъл чай оникновено са черни, като за оцветяването им се използва кафява захар). Тапиоковите перли, наричани още “саго” или “сабудана”, при готвене стават дъвчащи и леко прозрачни.

Важно е да отбележа, че преди да ги използвате е необходимо да ги накиснете, след което да ги сварите. Този процес придава на перлите характерната им гелообразна текстура. Съотношението обикновено е 1 част сухи перли към 8 части вода. Оставете сместа да заври на силен огън. Бъркайте непрекъснато, за да не залепнат перлите по дъното на съда. Когато перлите започнат да плуват, намалете котлона до среден и оставете да къкри за 15 до 30 минути, като разбърквате от време на време. Така приготвените тапиокови перли са готови за включване в различни кулинарни творения.

Рискове:

Консумирането на количеството тапиока, което обикновено се намира в хранителните продукти, не е свързано с никакви рискове за здравето. Все пак прекаляването с него може да доведе до образуване на стомашни газове, диария и главоболие.
Строгите хранителни регулации ни предпазват и от друга опасност: Суровата маниока съдържа съединения, наречени цианогенни гликозиди, които се разграждат до циановодород, който е токсичен за хората за това е важно да проверяваме производителя на продуктите от тапиока, които използваме.

В заключение мога да кажа, че макар и спрягана като силно здравословна безглутенова алтернатива, тапиоката не носи добра хранителна стойност и това не я нарежда сред супер храните в моя килер, но е евтин заместител на глутенови брашна и дава определени дъвчащи ефекти в пудинги и десерти, които няма как да се заместят с друго.

Ако статията  ви е харесла, то ще се радвам да споделите вашите впечатления. Ако сте опитали рецептите или имате някакви въпроси към мен, може да ме откриете в instagram или facebook. Ще се радвам, да оставите коментар и в блога.