Кратка история:
Балканите са малко място, което е пълно с много объркана история, изкривена от голяма доза патриотарщина. Храната и напитките на аншите народи са взаимно повлияни, но всеки твърди, че те са автентични и негови. Да откриеш истината в тази покрита с “криви огледала” територия не е никак лесно и все пак, какво открих в краткото си проучване:
1. Ракъ
Турската Ракъ (Раки), по-известна кото Йени Ракъ ( това обаче е марката, а не вида напитка) – Тази напитка е с повече от 500 годишна история и се смята за наследство на Арака, питие характерно за Средния Изток. Дори като наименование раки идва от арак ( което означава пот ). Това питие е било популярно още в Османската империя. Всъщност турската ракъ е първообразът и на нашата ракия, но само като име.
2. Мастика:
Мастиката е родом от остров Хиос, където освен характерните грозде, анасон и билки са добавяли и от смолата на дървото Мастиха.Македонсците също правят мастика и твърдят, че най-хубавата мастика пък се прави в близост до Струмица ( но вкуса и по-скоро напомня на българската анасонлийка).
Мастиката е с по-остър вкус от тази на ракъта и узото, а в момента е най-популярна в България. Тук се налага едва през 19 век, когато станимъшките търговци на вино я привнасят от Хеос и Лесбос. Основната причина, тя да стане толкова популярна у нас е и любовта на цар Борис III към нея. Легенда разказва, как по време на Първата Световна Война той спасил млад гръцки военопленник, чийто баща се оказал собственик на голяма дестилационна на мастика и за това до края на живота си, всяка година получавал по едно буре от вълшебната напитка. Не знам дали легендата е вярна, но със сигурност Борис е официализирал, консумирането на мастика у нас.
3. Узо:
Опознаването на Гърция е невъзможно без да опитате типичната за там анасонова напитка – Узо. Писаната история на узото е изненадващо кратка и тя е свързана с дестилиращата компания на Никола Кацарос. Той е основал първата компания за производство за Узо през 1856, която работи и до днес. Да това е и най-популярната марка Узо в наши дни.
Произходът на името Узо не е напълно ясен, но са изкристализирали три основни теории:
- произлиза от древногръцката дума ózó (мирис) поради своя отличителен аромат;
- от турската дума ūzūm (грозде), защото в основата на напитката, стои гроздов дестилат;
- италианската фраза „uso Massalia“, която означава „за употреба в Марсилия“, тази теория е свързана със специфичен печат, поставен някога върху бутилките с висококачествено Узо.