Каква е разликата в ядливите соли

Каква е разликата в ядливите соли

Според географския си произход

Въпреки че основният компонент на всички соли е натриев хлорид, останалата част може да варира. Между 0,2 до 10% от други елементи може да съдържат солите, в зависимост от географското си местонахождение.  За производство на най-качествени морски соли се смята Средиземноморието. Много от солите са със защитено наименование за географски произход и маркетинговите публикации ни карат да следваме тенденции и в тях. Каква е разликата между ядливите соли спрямо географския им произход?

Малко повече информация за по-известните соли:

1.Хималайска сол

Тази сол се добива ръчно в Пакистан от втората по-големина солна мина в света. Хималайската сол има характерен розов цвят, а мненията  за ползите от нея са противоположни. Цета си дължи на железния оксид. В малки дози съдържа и други химични елементи, но все пак натриевия хлорид в нея е точно толкова, колкото и в трапезната сол – 97%. Хималайската сол не преминава през процеси на рафинирине и кристалите и са едри, но и крехки в същото време.

Каква е разликата в ядливите соли - хималайска сол
хималайска сол

Вкусов профил  на хималайската сол:

Хималайската сол има по-фин вкус в сравнение с морската сол и няма този леко горчив послевкус на трапезната сол. По-меката соленост я прави подходяща за подправяне на храни с нежни аромати. Розовия цвят на хималайската сол я прави идеална за употреба като завършваща сол, защото може да засили вкуса на ястията и да остане видима. Друга популярна употреба е в блокова форма като инструмент за готвене на пържоли или цели риби. Соленият блок бавно се загрява и месото или рибата се готви директно върху него. Така сехраната се овкусява от солта.

Обобщаващи факти:

  • съдържанието на натрив хлорид е 97% от общия химичен състав на солта;
  • характерния си розов цвят дължи на железния оксид, солта буквално е леко ръждива;
  • кристалите и са по-едри от тези на трапезната сол, но са крехки и бързо разтворими, което я прави подходяща за финиш сол;
  • тази  сол не е обогатена с йод;
  • нерафинирана, поради тази причина може да съдържа и токсични за здрравето ни вещества заедно с полезните. Добрата новина е, че и в двата случая те са пренебрижимо малко спрямо общия и състав;
  • заради специфичния си цвят се предпочита като финиш сол;
  • върху блокове оформени от нея се приготвят риби и стекове, които поемат от вкусовете на солта;
  • извън кулинарията, хималайската сол намира широко приложение и в спа индустрията;

2. Келстска морска сол

Наречена е така, защото първите, които са я добивали са били келтите в далечни древни времена, използвали са я за приготвяне на храна, лекарства и търговия. Тази влажна, нерафинирана морска сол със защитено наименование за произход е типична за областта Бретан, Франция. Келтската морска сол се добива на южното атлантическо крайбрежие на Франция, като друга известна френска сол – fleur de sel. Двете соли са толкова сходни, че може да се каже, че келтската морска сол е страничен продукт на fleur de sel. Солниците, от които се добива са облицовани с богата на минерали кал, която от своя страна, придава на тази сол естествения й сив оттенък, това е и причината да е известна още като сива сол. Съдържанието на натриев хлорид в нея е около 90 %, а в този сайт подробно са описани и другите присъстващи елементи.

Вкусов профил на келтската сол:

Келтската сол има големи влажни кристали със забележима крехкост, което ги прави много приятно хрупкави. Блестящите нотки са по-интензивни от тези на други морски соли. Солта е напълно подходяща за поръсване на ядки или пуканки, и се използва в кулинарните среди през последните няколко години за овкусяване на паста, а също и като завършваща сол. Солта е влажна и това я прави по-бавно разтворима, но в същевремено кристалите и са ронливи и това я прави хрупкава, точно затова е чудесна комбинация за печени ядки.

3. Fleur de sel

Известна още като най-скъпата, а също така и най-деликатната сол в света. Каква е разликата в ядливите соли спрямо Fleur de sel? – като при конфекцията и висшата мода. Тя се добива в Братан и долината на река Рона, където тя се влива в Средиземно море. Разликата и с келтската сол, е че при събирането на тази сол се взимат само от образувалите се кристали на повърхността на морската вода, тези кристали е трябвало да нямат досег с дъното на  водните басейни. Формира се само при определени специфични метеорологични условия, което обяснява цената ѝ. Събира се на ръка, и може да се прави в много кратък период в годината, когато вятърът духа от сушата към водата. Името в буквален превод е ” цвете сол”. Известна още като хайверът на солите, има леко синьо сив нюанс, заради високото си съдържание на минерали с първоизточник морската вода.

Вкусов профил на Fleur de sel :

Основния вкус, разбира се е солен, но характерно за тази сол е ароматът на море. Fleur de sel е с особено високо съдържание на влага и това предизвиква залепване на кристалите. Фактът, че кристалите се слепват ги предпазва от разтваряне на езика ви толкова бързо, колкото другите видове сол. Това е причината  вкусът на сол да се задържа по-дълго на езика ви. Ако можете да си го позволите, използвайте Fleur de sel като финишна сол, за да добавите впечатляващ  вкус към месо, морски дарове, зеленчуци, дори сладкиши като шоколад и карамел.

В Иатлия, Испания и Португалия, а дори и солниците край Бургас добиват сол чрез същата технология, но тя не може да се нарече Fleur de sel, заради защитеното наименование за произход. Все пак и тези соли са със специфичен аромат и несравнимо качество.

А солта добивана по технологията на Fleur de sel край Бургас е силно характерна с леко горчив послевкус и много специфични за региона примеси.  Бургаските солници са част от защитената територия на Атанасовското езеро, което прави произвежданата сол с изключително качество. Препоръчвам ви да си намерите и опитате.

Страници: 1 2 3 4 5 6



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *