Кои са типични за България ферментирали продукти?
Нашият народ също има дългогодишни традиции във ферментирането на храни. На всички е известна българската следа в киселото мляко и множеството изследвания от Стамен Григоров до Иля Мечников, които потвърждават множеството ползи на бакетериите в него. Ако останем на произведени от мляко ферменти в част от традициите ни са бялото сирене, катък, крокмач. Но нашия народ е правил хляб с квас, вино, медовина. Траханата и бозата също са част от бита ни, макар и да привнесени от Близкия Изток.
В доста планински райони се произвеждат слабоалкохолни напитки от дивите плодове. Такива има от боровинки, киселец, диви круши и ябълки, глог и шипки. В Родопите правят такова питие наречено Лангюр. В селата около Стара Загора правят подобно естествено газирано питие от мушмули – Мушмулица. Пак за там са характерни киселите краставички Армия. Баба ми пък ги нарича слънчеви краставички.
Около Разлог правят Чакане – млечно кисела ферментация на тамошния сорт цвекло. В самоков пък туршия с люти чушки и гроздови зърна.
Безспорният победител тук си остава киселото зеле, което въпреки индустриализацията е част от приготвянето на зимнина в почти всяко домакинство.
Ферментацията като модерен тренд
Написах в началото на статията, че ферментацията е отново на мода и аз смятам – това е за добро. Все повече готвачи в модерните ресторанти от висок клас експериментират с ферментирали храни. Много винарни предлагат продукция от вина с диви дрожди, навсякъде е пълно с малки пекарни, които предлагат тестени изделия с квас, а да не забравяме и крафт пивото.
Датските топ ресторанти Noma и Kadeau са едни от пионерите в налагането на менюта изцяло базирани на ферментирали храни, а азиатските традиции при ферментирането буквално заливат цял свят. В Ню Йорк David Chang експериментира със собствен ферментационен продукт на основата на ръж, наречен бонджи.
В София също има няколко места, на които може да откриете собствени разработки на основата на ферментацията. Тук водещ в това отношение си остава рестроант Багри.
Опасности при ферментацията
Няколко пъти вече споменавах колко е важна хидиената при ферментирането на храна. Тъй като това са процеси със живи организми ние лесно може да разрушим колониите им със замърсена среда, но по-лошо е, че при недобро почистване на продуктите може да създадем и вредни за нас колонии от микроорганизми. Най-честото заболяване свързано с това е ботулизма. Това е болест, дължаща се на инфекция, възникнала от действието на ботулиновия токсин, който действа върху нервните клетки и предизвиква паралитичен ефект. Произвежда се от бактериите Clostridium botulinum.
Ако статията ви е харесла, то ще се радвам да споделите вашите впечатления. Ако сте опитали рецептите или имате някакви въпроси към мен, може да ме откриете в instagram или facebook. Ще се радвам, да оставите коментар и в блога.