Каква е разликата между китайски и японски соев сос

Каква е разликата между китайски и японски соев сос

Соев сос в японски стил:

Шою е името на соевия сос в японски стил, който може да бъде светъл (усукучи) или тъмен (койкучи).  Японският традиционен соев сос, чийто страничен продукт е мисо, се приготвя с помощта на ориз, сол, специфична плесен и каша от соеви зърна. На по-късен етап е била добавена печената пшенинца, което е дало и по-различен вкус, който познаваме днес.

При направата японският соев сос, процесът е анаеробен и изключва източници на каквато и да е светлина.  Правилото е колкото по-малко светлина и въздух при процеса на ферментация, толкова по-мек вкус. Отлежаването при тях е по-дълго.Това го прави много по-мек на вкус. При япоснките соеви сосове също има два основни метода за направа.

  • Единият е заимстван от северните китайци в метода на суспензия;
  • Другият е чрез приготвяне на мисо като страничен продукт;

Японският соев сос или “шою” също се предлага както в тъмни, така и в светли разновидности. Японският тъмен соев сос всъщност е по-подобен на китайския светъл соев сос, но е по-лек, плодов и по-малко силен на вкус.

Основните типове японски соев сос:

Компанията Kikkoman е гигант в света на соевия сос. Те приготвят подправката от близо 400 години и придобиват световна слава през 1800-те, след като се излагат на световните изложения в Амстердам и Виена.

  • Тамари (японски): Докато  Шою соевият сос обикновено се ферментира с пшеница или пшенично брашно, тамари ферментира с малко или никаква пшеница. Първоначално тамари е създаден като страничен продукт от производството на мисо (японска соева паста). Въпреки че може изобщо да не съдържа пшеница, някои тамари съдържат следи. Така че, ако избягвате глутен поради алергия, винаги проверявайте съставките на етикета и се уверете, че използвате тамари с етикет „без глутен“. Тамари има малко по-гъста консистенция от соевия сос и  е с наситено соев, сложен и леко сладък вкус, който балансира солеността.

Употреба: Тамари е добър като допълващ, овкусяващ продукт за дресинги и сосове за потапяне към много ястия. Перфектен е за гьоза.

  • Бял соев сос Shiro Shoyu ( японски): Традиционен японски соев сос, който е по-лек на вкус и цвят. С кехлибарен оттенък, той е популярен сред готвачите, когато искат да добавят вкус умами към ястие, без да променят цвета (както би направил светъл или тъмен соев сос). Този цвят се дължи на повечето съдържание на пшеница от соя в състава му. Цветът е от златистооранжев до кехлибарен. Има деликатен ароматот и фин умами вкус с балансирана сладост.

Употреба: за потапяне на суши и сашими, както и за направа на дресинг за обикновен ориз, салати от водорасли или пресни морски дарове.

  • Тъмен соев сос ( японски):  Японският тъмен соев сос всъщност е по-подобен на китайския светъл соев сос, тъй като се използва по-често при готвене. Има наситени земни нотки и повече аромат, има солен вкус но и сладки нотки, които се задържат по-дълго на небцето.

Употреба:  като ежедневен соев сос за потапяне на суши, гьоза, ориз и нудли. Страхотно за поддържане на масата и добавяне като завършек към всички японски ястия.

Какви са разликите?

видове соев сос
видове соев сос
  1. Японския соев сос е по-скъп от китайския. Уточнявам, че става дума за комерсиално съпоставими марки.
  2. Японския соев сос е по-мек от китайския и с по-наситен умами вкус
  3. Японският соев сос е по-скоро като китайския светъл соев сос.
  4. Японските сортове отлежават по-дълго.
  5. Процентното съдържание на пшеница в японските соеви сосове по правило е по-високо, отколкото в китайските.
  6. За разлика от китайските сосове, където добавката от пшеница е под формата на брашно ( ако изобщо използват такава), при японските соеви сосове към ферментацията се добавят едри парченца от  печени пшеничните зърна
  7. Китайските сосове може да съдържат добавени захари, докато японските не. Тази разлика в съставките означава, че японските соеви сосове са склонни да имат по-лек, по-закръглен вкус, който граничи със сладко.
  8. Китайските соеви сосове обикновено са по-плътни, по-дебели и по-тъмни, с по-солен завършек. Всяка сладост в китайския соев сос най-вероятно е от добавена захар или меласа, а не от отлежаване.
  9. Често ще намерите китайски соеви сосове, наситени с други вкусове като гъби, джинджифил или сусам.

 

Ако статията  ви е харесла, то ще се радвам да споделите вашите впечатления. Ако сте опитали рецептите или имате някакви въпроси към мен, може да ме откриете в instagram или facebook. Ще се радвам, да оставите коментар и в блога.

 

 


Related Posts

Пилешки рамен

Пилешки рамен

Тази рецепта за домашен пилешки рамен е разновидност на нашумялата напоследък улична храна с японски привкус. Последната година съм пристрастена към Рамен, особено след бурна съботна вечер. Харесва ми да откривам нови места, където да го хапвам вече и в София. Всъщност, въпреки че се […]

Какво е Тамари?

Какво е Тамари?

Може да мислите за соевия сос като уникална подправка, но има десетки различни видове соеви сосове от цяла Азия. Всеки вид с малко по-различен вкус, цвят и консистенция. Тамари е вид соев сос, но какво го отличава, кога да го използваме и защо вкуса му […]



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Приемам Privacy Policy