Още в началото на годината планувам пътешествията за следващата година. Това прави безкрания и мрачен Януари малко по-приемлив за мен. Какво по-добро от подранило лято през април, ми нищо :). Благодарение на нискотарифните полети от София към Бари, за нас врати отвори и красивия южен район Пулия. Нашето турне из южна Италия беше от 14 до 21-ви Април, точно до католическия Великден.
Представете си бели скали, старинни къщи, обекти на Юнеско и девствени чисти води: това не е мечта, а Пулия
Малко любопитни факти:
Няма съмнение, че Италия е една от най-красивите и вкусни държави в света. Наред с изключително популярните си за туристи градове като Рим, Флоренция, Венеция, Милано, които са събрали голяма част от културата на съвременна Европа, Италия крие и малки скрити места, подобни на илюстрации от приказка.
Пулия ( Apulia ) регион, където земеделието е основен поминък. Известна с огромните си площи с маслинови дървета. Докато обикаляхме с влакове към набелязаните си дестинации из този регион, се потапяхме в гори от маслини. Aз много обичам маслини и това за мен беше особено изживяване. Пулия произвежда 40% от общия за Италия зехтин. Местните наричат тези гори “зеленото злато на Пулия”. Има повече от 50 вида маслини отглеждани в този регион, а 20% от тях се считат за изцяло местни. Те са от вида Ogliarole ( в превод маслина за масло). Най-известни са Collina di Brindisi в провинция Бриндизи, DOP на Dauno на територията на Foggia, и Terra d’Otranto DOP в Лече.

За този земеделски регион са характерни още артишокът, доматите и типичен сорт зелен фасул, и специфичния сорт бадеми – Toritto. Произвеждат и едни дребни люти чушки, с които овкусяват доста от ястията си.
Къде в Италия без вино. Едва в последните години Характерния за региона сорт Примитиво всъщност е донесен от Хърватска – tribidag, други типични за региона сортове за вино са Uva di Troia и Bambino nero. Ние се насладихме и на чудесни бели пенливи вина от средния клас, на които обаче не проследих историята.
Къде се отбихме:

Приказната Матера и нейните пещерни къщи
Matera, Basilicata беше и основната причина да планувам това пътуване в този регион на Италия. Заедно с нашия красив и древен Пловдив, тази година Матера е също европейска столица на културата. Бързам да отбележа, че тя не е в Пулия, но е много близко до Бари и за това е и типична цел за туристите идващи от там.
Матера е едно от най-старите населени места в света. Хората живеят в града още от епохата на палеолита. Тя е и един от най-красивите италиански градове, където живеят в типични къщи, наречени „Саси“, които няма да намерите в други места по света. Саси, което буквално означава „камъни“. Тази архитектура е причината, поради която е включена в списъка на ЮНЕСКО за културно-историческо наследство. Местните гидове я наричат негативна архитектура, защото , за да се построи нещо не се натрупва а се изкопава.
Какво правихме в Матера:
Още със слизането от самолета си хванахме автобус и срещу 5 евро на човек се отправихме към Матера. Времето по прогноза трябваше да е дъждовно, но за моя радост не валеше. Настанихме се в комфортната къща на Кармелита и понеже бяхме гладни веднага се отправихме към стария град и безбройните му малки Тратории, Остерии и пр. Важно е да ви споделя, че извън часовете за обяд и вечеря доста от заведнията за хранене, не работят. Понеже беше 17:00, опциите за храна бяха сандвичи в баровете.
Намерихме един непретенциозен такъв Viocolo Cieco, там опитахме вкусна супа със зеле и овес, която се поднася с лют сос, стандартното плато със сирена и колбаси, и “бедняшката салата” панцанела (panzanella), в която имаше прясна бакла. Цените бяха повече от достъпни и след като успокоихме стомасите си се впуснахме в разходка из града
Наслаждавайки се на тесните и лакатушещи по вертикала улички, из старата част на града, се отправихме към хълма Civitas въпреки силния вятър. Разгледахме красивата градска катедрала, датираща от 13-ти век.

Гледката от тук към града е вълшебна и някак библейска. Човек и добре да си разглежда, си огладнява, та ето ни отново в таверна. Този път със благородническото име Re Manfredi. Честно казано щяхме да я подминем, но танцувалния джаз и красивите лампи изнесени пред нея ни изкушиха. Красиво място, в което умело бяха съчетани елегантност и простота. Имаха вино, произведено специално за тях и такова посветено на Матера европейска столица на културата. За резерваци и повече за самото заведение тук. По мое мнение десертите им бяха на топ ниво.
Време беше за почивка.
Опознай Матера, за да я обикнеш – ден втори:
Сутринта започна с чай на терасата ни, която беше огромна. Много ми харесва колко много уважават терасите в южна Италия. Вече беше и по-топло и слънчево и беше време за специалния ми проект – тениската с уникален дизайн “Make Plovediv not Warna” носих я специално с рекламна цел. И заради най-близката си приятелка, която е от Варна и бяга винагаи там по празници, което много ме натъжава. Х. това е за теб!

След кратка разходка стана време за обиколката с гид в наистина смайващата цистерна Palombaro Lungo. Огромно по размери хранилище за вода, което местни са започнали да изграждат още от 15 век. Дълбочината и е 16 метра и цялата е с причудливи форми наподобяващи на катедрала. В нея са събирали дъждовната вода и пролетната вода. За целта навсякъде има изградени теракотени улуци, които да отвеждат водата към някоя от 5-те цистерни в града. Туровете на английски са само 4 в деня и това може да обурка плановете, но това е нещото, което наистина ме впечатли и заслужава да му отделите време.
Време беше за обяд и Soul kitchen беше най-добрия избор. Наистина висококачествена храна малко над-средния клас цени и чудесно вино. С ръка на сърцето мога да кажа, че тук ядох най-вкусния телешки стек в живота си до този момент. Пастата също беше страхотна, а свиснките руладини с шамфъстък и шафран имат специално място на небцето ми :).
Обиколката продължи из древни църкви, някои от тях и православни, приказни улички, музеи, които представят типичния начин на живот в тези пещери. Спирки за сладолед, бира или чаша вино, които типично по южняшки са поднесени с комплимент.
Топ 10 на нещата, които да видите и да правите в Матера:
- Насладете се на гледката и причудливата древна архитектура на “Sasi”;
- Качете се до Катедралата на хълма Civitas;
- Разгледайте някои от античните вкопани църкви, които в района са около 100. За да разгледате трите по-значими, си купете комбиниран билет на стойност 7 евро;
- Изненадайте се от мащаба на цистерна Palombaro Lungo, английските турове са само 4 през деня, а цената им е 3 евро;
- Възхитете се на изкуството в Musma ( музей на съвременните склуптури);
- Разгледайте изложените из целия град произведения на Салвадор Дали ( ще имате тази възможност само до ноември 2019);
- Запознайте се с типичния бит на Матера с Casa Grotta;
- Запишете се на кулинарен курс с типични за района продукти;
- Разходете се из декорите на Страстите Христови;
- Вижте светлините на града от високо;
Типични ястия за Базиликата, региона на Матера:
- Podolian Caciocavallo – меко сирене, също се произвежда в Калабрия и Пулия. Прави се предимно от млякото на така наречените крави на Поличи, следвайки традиционни практики и само в определени периоди от годината. Caciocavallo podolico lucano е „благородно“ сирене, консумирано самостоятелно, обикновено в края на храненето
- Peperone di Senise – Малки, заострени и извити, подобно на кукички, това са типчните чушки в тази част на Италия. Пиперът има сладък вкус и се консумира сушен, италианците го сушат чрез традиционни и естествени методи или чрез непряко излагане на слънчева светлина. ( разказа за БАлберобелло ги има снимани в арт експозиция). Може би най-вкусната версия е peperoni cruschi, когато чушките са пържени в зехтин. Те могат да се консумират сами като аперитиви или закуски, или хвърлени с паста и хлебни трохи.
- Pane di Matera – Един от най-обичаните италианските хлябове, pane di Матера се прави само от твърда пшеница и има характерна тъмнокафява кора и бледожълта вътрешност. Хлябът е дълготраен, което го прави предпочитан.
Типичният хляб на Матера - Pasta mollicata – Сред местните макаронени ястия, тя се счита за най-бедната паста. Приготвя се чрез пържене на нарязан на ситно лук, (а понякога и малко свинска мас) в тиган със зехтин и малко червено вино.
- Lucanica – Много древна свинска наденица, оценена още от римско време, Lucanica има характерна U-образна форма. Основният аромат идва от дивите семена от копър, комбинирани с други подправки и черен пипер. За пикантения вариант, използват специфичен червен пипер. Опитайте също и така наречена наденица на бедните- Pezzenta, която е характерна с наситения си оранжев цвят и пикантен вкус.
Следва:
Остуни – едно от по-популярните бели градчета на района.