Бяло и пак бяло – град Остуни ( Чаровното бижу на южна Италия – Пулия)

Бяло и пак бяло – град Остуни ( Чаровното бижу на южна Италия – Пулия)

Италия е цялата е пропита с история. Районът Пулия също не прави изключение. За него подробно ви разказах тук.

Днес ще ви разказа за покривния ни живот в Остуни. Град  Остуни е романтична приказка, отрупана с неочаквано красиви гледки, разточителни сгради на някогашни благородници, улични музиканти с китари и побъркващо, вкусния аромат на местната храна.

Гледка към град Остуни
Гледка към стария град Остуни

Малко история за Остуни

Разказът ми за нашето пътешествие в Пулия, продължава с искрящо белия и древен град Остуни.  Археолозите смятат, че този град е бил населяван още от  каменната ера като по време на Пуническата война той е бил изцяло разрушен.  Построен  е отново от древните гърци като името му произлиза от гръцкото “Аstu neon”. В буквален превод нов град.  Гърците издигат град с типична за византийска архитектура върху хълм с високи, защитни стени и множество земеделски стопанства около тях. Построяват и няколко кули по крайбрежието на морето. В съвремието ни от тези стени  са запазени части в близост  съвременния град.

Друг спомен от древните гърци, си остава искрящо бялата архитектура на стария град.  Тя се е преплела с тесни, калдъръмени, криволичещи улички нагоре по хълма и високи сгради с обширни покриви. Остуни е истински, очарователен пример за средиземноморска архитектура,  разположен в серия от нива, стълбища, малки пътища, алеи и арки.

Управляван дълго време от рода Сфорца, градът се е радвал на стабилна подкрепа и инвестиции в сферата на изкуството и културата. Тук  вили са имали много богати благородници, а фермите около града в голямата си част са стари имоти на благородни рицари. Това се прокрадва и в съвременния облик на града, който е изпълнен с галерии и сгради с причудлива архитектура.

Ostuni гледка
Панорама от Остуни с морето на заден фон

Как се стига до Остуни

При планирането на това пътешествие, много исках  да не наемаме кола. Да, по-бързо, свободно и удобно е , но не е толкова авантюристично, а и честно казано италианците са ненормални шофьори.  Оказа се, че лесен начин да стигнеш от Матера до Остуни с обществен транспорт, без да минаваш през Бари, няма. Питахме, разпитвахме и накрая се примирихме, че ще пътуваме с влак до Бари и от там с влак за Остуни.

По пътя с влака към Остуни
По пътя с влака към Остуни

Гарата в Матера беше в ремонт но влаковете за Бари си вървят почти по график. Билета е 5 евро за човек и пътуването сред пролените поля  на Италия е разкош. Гарата в Бари, както и всяка друга по-голяма гара в южна Италия е малък хаос.  Но в централнат част на гарата има големи билетни центрове, в които учтиво и точно ви ориентират.

Хванахме влака за Лече и след  час бяхме на гарата в Остуни. Тя е на 2,5 км от самия град и не е най-приветливото място.  За наша радост милия ни домакин  Джозепе дойде да ни вземе с колата си от там. И докато хвърчахме по тесни пътища с безброй кръгови кръстовища ни разказа най-интересното за своя град на перфектен английски със симпатичен италиански акцент.

Къде отседнахме

В Италия отново предпочетохме Airbnb. В тази платформа ми допада, че може да избереш жилище, което максимално се доближава до местния бит и твоята представа за комфорт. В този бял рай,  избрахме  Casa dei Fiore, защото искахме нещо с обитаем  покрив, типичен за южна Италия, с характерната за региона архитектура. Малка, къща, с високи, сводести тавани, наподобяваща пещера и огромен покрив. Сега връщайки се назад в това пътешествие, си мисля, че това беше най-уютния, възможен избор.

Покривен живот в Остуни

Препоръчвам я с две ръце и три крака :). Бутикова, ваканционна къщичка с  очарователен, мил и добре информиран домакин. Джозепе говори много, типично за италианец. Оставил ни беше таблет, на който беше отбелязал интересни места за правене, готините барове и най-добрите места за ядене.  Разбира се посрещна ни с шоколадови бонбони и бутилка просеко.

Плато със сирена, маслини и чери домати и бутилка роза на покрив в град Остуни

Влюбих се в безвремието  и гледката от покрива на тази къща.

Самостоятелните панорамни тераси на покрива, разположени на две нива с изглед към историческия център на Остуни, Адриатическо море и зеления килим от маслинови дървета. Наистина, омагьосващата гледка е чудесна за  мързелуване под слънцето или за импровизирано барбекю под звездите.

Ние прекарахме почти цялото време  за почивка на тези тераси с чаша вино и поднос с антипасти. Дори малко танцувахме, някак обстановката те предразполага.

 

Какво правихме в Остуни

Идвайки от посоката на морето, Остуни прилича на приказен град. Той седи на три хълма и е напълно бял. И въпреки, че е една от най-популярните туристически дестинации в Пулия,  си струва да го разгледате, дори просто да се насладите на оживената атмосфера.

центъра на Остуни
центъра на Остуни

Настанихме се и изпихме бутилка просеко, беше време за разходка.  Разгледахме кулите и защитните стени към морето, останали от времето на рода Сфорца и се насладихме на красивата  зелена гледка от безкрайни, маслинови гори.  Беше към пет и повечето заведения за хранене още не работеха.  Затова  избора беше малка закусвалня и сладолед. Последва разходка из тесните улички, изпълнени с магазинчета и арт галерии. Потопихме се на прекрасната атмосфера, която създават уличните музиканти и разгледахме красивата катедрала в късен готически стил. Време беше за бутилка Primitivo (най-популярния за пулия сорт грозде за червено вино) и антипасти. Изпихме го в близост до катедралата.

По улиците на Остуни
По улиците на Остуни

Бяхме уморени от пътуване и  разходки и решихме да се доверим на Джозепе за местен магазин за риба, в който си избираш кое и как да ти приготвят.  Още във влака бяхме решили да хапнем октопод на грил. Момчетата отидоха за моркасата храна, а аз се захванах да приготвям салата и десерт. Все пак страстта ми да готвя в Италия се увеличи многократно. Вечерята мина с тераса, домашни бургери с октопод на грил, обилна салата и Game of Thrones.

Сутринта започна лежерно с кафе на терасата и после се отпавихме на разходка, забавлявах се много с това как италианците пазаруват плодове и зеленчуци от камионче триколка с възрастен, беловлас продавач. Жените го бяха наобиколили и ровеха и миришеха ягодите, разчупваха зеления фасул и стискаха артишока. Замислих се , че ако някой в София си позволи такова своеволие ще бъде линчуват от местните продавачи на зарзават. Стана ми смешно и си купихме и ние ягоди, все пак бяха издържали теста на няколко възрастни италианки.

пазаруване като италианка
пазаруване като италианка

Пихме капучино и се наслаждавахме на католическата церемония за велики четвъртък из тесните улички на стария град. Разгледахме археологическия музей и беше време за обяд. Отново се доверихме на препоръка на Джозепе и ядохме обилно в Il Posto Affianco. Обилен и много вкусен обяд от паста, чиния с пресни морски дарове и десерт с  шамфъстък.

храната в Остуни
храната в Остуни

Продължихме с разходка по магазините из тесните улици, и завършихме вечерта в страхотен бар, в близост до централния площад, чиито собственик е един от най-добрите бармани в Италия. Пробвахме специална  крафт бира от Серията Фрида Кало и старнно презентиран коктей с текила с прах от лешници в чаша за чай.

Последното утро в Остуни премина през ориентиране за местния автобус до гарата, разгадаване на разписанието му, което беше ненужно, защото той така или иначе не го спази. Екстремно пътуване с градски транспорт, в който изхвърчах няколко пъти от седалката и скоростно влизане във влака за Бари.

Какво да опитате в Остуни:

  • Orzoto – вземете си орзото- ястие направено от перлен ечемик с  кълнове от артишок и крем от тиквички
  • Panzerotto – малка версия на пица калцоне, обикновено се предлага с домати и моцарела, но може да я срещнете със спанак и аншоа или зелени маслини и яйца.
  • Пюре от бял боб с цикория – ястието е характерно за цялия район, но се приготвя предимно зимата, въпреки това може  да попитате за него, ако се отбиете в Остуни през пролетта.
  • Аgnello – традиционно за великден
  • Всички морски дарове, които са супер пресни и извадени по-рано през деня от морето.
  • Оrecchiette – характерната за целия регион Пулия паста, наподобяваща уши, от където идва и името ѝ
  • Морски таралежи
  • Маnteca – вид  козе сирене с маслена вътрешност

Вижте Първата част на пътуването ни из Пулия – Матера.



Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *