Ако има храна, която да припознаваме като нещо българско и родно, то лютеницата е сред първите асоциации на повечето от нас. Филията с лютеница стои в почти всеки детски спомен. Още от дете обожавам лютеница, харесва ми не просто вкусът ѝ, но и целия ритуал на приготвянето на лютеницата. Спомням си как баба мобилизира всички ни да печем чушки, да белим домати, да режем моркови. И една огромна (поне в детското ми съзнание) тава, върху огнището. Под тавата се пекат картофи, царевица и сланина. Баба е направила и пита и ние се въртим около тавата, миризмата вече е обострила апетита ни и чакаме с нетърпение да си спретнем угощението с първата още топла лютеница. Липсват ми тези времена на безгрижие и интензивни вкусове на късното лято. Днешното ежедневие не ми позволява този лукс от време, точно това е причината да прибегна към рецепта за бърза и лесна лютеница.
Вижте още:
История на лютеницата:
В представите на повечето от нас лютеницата е доста стара българска традиция, предавана от поколения, но това се оказва че не е вярно. Всъщност лютеницата, която познаваме като част от зимнината от детството ни, съществува от 60-те години на миналия век. Причините са доста и са повече от логични като се замисли човек. Основната е че и чушките и доматите са привнесени в Европа, а от там и в България и не са традиционни за ширините ни.
Когато започнах да правя личното си проучване говорих с баба, тя си спомни разкази на своята баба за доматите и как са ги консумирали само зелени, а след като узреят са ги смятали за отровни. В детството на баба (която е родена 39-та) чушки са се отглеждали малко и са ги ползвали или сушени като подправка, или ферментирали в качета, което изключва варианта за правенето на лютеница. В по-големи количества зеленчуците от типа на домати и чушки са се произвеждали в България едва с развитието на кооперативното стопанство и ТКЗС-атата, чак през 50-те години на миналия век.
Другата съществена пичина е че консервирането на плодове и зеленчуци не е било възможно преди масовото навлизане на стъкларията в бита на българина. Едва след това става масово затварянето на буркани с консерви зимнина по нашите ширини. Така и не можах да открия достоверни източници за историята на лютеницата и как тя е станала толкова популярна в България. Дали е модифцирана версия на някоя сръбска или турска разядка или е изцяло родна хрумка не открих информация.
В няколко ранни готварски книги, обаче открих рецепти за подлютени гозби с чушка и домат, наречени пиперлии и лютики. По състав те са доста близки до лютеницата. Точно под името “лютеница” успях да открия рецепта в книгата “Календар по готварство” от 1937г. с автор Стефана Христова. В тази рецепта като продукти са посочени чушки, домати, лук и чесън, които се запичат на фурна. Предложена е като вариант за гарнитура. Дали гарнитура или зимнина, добре е да имаме една рецепта в джоба си за лесна лютеница. Не мислите ли?
Хитрини на вкуса:
Каквато и да е историята на лютеницата, е ясно, че днес в повечето домакинства я припознаваме като традиционен вкус. Силно популярна е и като такава за нея има множество рецепти. Представям ви моята рецепта за лесен вариант на вкусната лютеница, който може да приготвите без да ви е необходима “огроманта” тава и открит огън. Ето и някои тънкости при приготвянето, които придават по-натурален вкус:
- Чушките– За лютеница с добра текстура и вкус чушките са от решаващо значение. Подбирам качествени “месести” червени чушки. Заделям няколко от тях, които пека отделно, те придават опушено сладък аромат на лютеницата. Да, печенето и беленето им забавя процеса на приготвяне на лютеницата, но вкусът изцяло компенсира повечето усилия. В крайна сметка, дори и малко печени чушки в общото количество, придават по-атентичен вкус.
- Лукът – По подобен на печените чушки начин, подхождам и с няколко глави лук. Махам само корените и посолявам обилно отрязаната част. Увивам ги в алуминиево фолио, без да ги беля и слагам във фурната да се изпекат успоредно с тавата лютеница. Добавям ги при изпечената лютеница заедно с чушките и като крайна стъпка, пасирам. Обожавам сладкия карамелен аромат на печен лук, допълващ по прекрасен начин моята лесна лютеница.
- Доматите – Подбирам дребен сорт домати, за да няма много сок в тях. В противен случай времето за приготвянето се удължава, а и твърде многото доматен сок “измива” наситения вкус, който тряба да има лютеницата.
- Подправките – Овкусявам с типичните за всяка лютеница, кимион и чесън. Също така добавям канела и дафинов лист при печенето. Когато лютеницата е изпечена и леко охладена, добавям пчелен мед. Така постигам този сладко-кисел аромат, без да си предизвиквам стомашни киселини от добавена при печенето захар. Това ми припомня, че ползвам зехтин при печенето, а не олио (Избягвам растителни мазнини с изключение на зехтин, заради инсулинова резистентност, с която се боря).
Защо ще ви хареса тази лесна лютеница на фурна:
- Става бързо – Това е основното предимство в сравнение с другите видове лютеница. Традиционната лютеница изисква приготвяне предварително на продуктите, печене над огън, варене, много бъркане и пр. Около ден отива в направата на лютеница. Да, дозите са по-големи, вкусът превъзходен, но не всеки разполага с това време.
- Може да направите тази лесна лютеница в кухнята си – Не е необходимо да разполагате огън и огромни съдове, за да направите лютеницата. Достатъчно е да имате дълбока тава, фурна и пасатор.
- Контролирате съставките – Аз, например добавям зехтин, защото избягвам други растителни масла и добавям пчелен мед накрая, за да избегна печенето с рафинирана захар, която вдига киселиността.
- Добавяте аромати по свой вкус – Ако искате да се доближите до автентичната лютеница приготвена с печени чушки на огън, изпечете няколко чушки в допълнение. Търсите карамелен аромат, печете лук. Аз харесвам канела и я добавям като подправка. Изобщо тук вашият вкус и хранителни навици са водещи.
- Може да контролирате текстурата – Някои предпочитат лютеницата едро смляна, други с фина текстура. Контролираме това с времето за пасиране след изпичането на лютеницата.
- Става по-малка доза – Може да направите количество за моментна консумация, а може и да консервирате при желание.
Лесна лютеница на фурна
Какво ни трябва
- 2 кг червени чушки
- 400 гр моркови
- 1 кг домати
- 1 глава чесън
- 2 глави лук
- 1/2 бр ябълка подберете кисел и сочен сорт
- 120 мл. зехтин
- 1½ с.л. ябълков оцет
за овкусяване:
- 1 с.л. сол
- ½ ч.л. кимион прясно смлян
- ⅓ ч.л. канела
- 1 бр. люта чушка само ако консумирате пикантни храни
- ¼ ч.л. розов пипер
- 1½ с.л. пчелен мед
Как да приготвим
- Отделете 4-5 бр. чушки и ги изпечете. Може да ги изпечете в чушкопек/барбекю или върху котлона, ако имате възможност, разбира се е най-добре на жар. След като ги изпечете, ги обелете и отстранете семките. Готовите чушки отделете за следващ етап от рецептата.
- Останалите чушки нарежете на дребни кубчета. Настържете/нарежете на дребно морковите и ябълката. Отстранете люспите на доматите, тях нарежете или настържете в тавата. Обелете и почистете чесъна и го добавете при останалите продукти. Овкусете с оцет, сол, кимион и канела. Разбъркайте добре.
- Почистете от корените лука, осолете го и го увийте в алуминиево фолио добре. Сложете го във фурната отстрани до тавата с лютеница и го печете около час или докато омекне. Махнете от фурната и оставете настрани.
- Сложете лютеницата в предварително загрята на 250 градуса фурна. След като тя заври, намалете фурната на 200 градуса и я оставете да се пече и изпарява течността от зеленчуците. Разбърквайте през около 10-15 минути. Печете лютеницата до желаната гъстота. Трябва да не е останала почти никаква течност, за целта са необходими около 3 часа и половина. През последните 10 минути добавете зехтина и черния пипер в тавата.
- Извадете лютеницата от фурната, към нея добавете почистения от люспите и нарязан лук и печените чушки. Разбъркайте и изчакайте леко да се охлади. Добавете пчелния мед и пасирайте до желаната консистенция. Опитайте дали ви допада на вкус и ако е необходимо, добавете още подправки според вашите предпочитания.
- Ако искате да съхраните лютеницата за по-дълго време, я нъпленте в стресилизирани бурканчета, които трябва да заварите за около 15 минути. След като извадите бурканите, ги обърнете с капачките надолу, докато се охладят.
Ще се радвам да споделите вашите впечатления. Ако сте опитали рецептите или имате някакви въпроси към мен, може да ме откриете в instagram или facebook. Ще се радвам, да оставите коментар и в блога.