С какво да си оцапаме престилката днес?
Лесен за приготвяне и с много достъпни съставки е този веган сладолед с манго и кокосова сметана. Все още съм на сладоледена вълна, но вече втора седмица прекалявам с дегустациите му из софийските джелатарии и домашни потайни ъгълчета в близост до хладилника. Всичко това е […]
Обичам дребните и дъхави плодове, които на английски обобщават с думата „berry“. Аз им казвам „инки“ + ягодите :). Баба ми пък нарича малините срамежливки. Малки, скрити в окичените си с листа бодливи храсти, малините наистина сякаш се крият от нас, а са толкова дъхави […]
Разхождайки се из празните улици на неделна София, с фунийка лавандулов занаятчийски сладолед, се замислих за разликата между сладолед и джелато и доколко я познаваме? Аз съм почитател на този десерт и съм го опитвала в много различни вкусове и текстури, на много места по света. Последния по-странен вкус, за който се сещам, е този с уасаби и матча. Но само занаятчийския сладолед ли има право да се нарича джелато?
Сладоледът е категоричния любимец на големи и малки и почти няма човек, който даустоява на изкушението му. Замразеното удоволствие е видяло бял свят преди много време и носи наслада на небцето на хиляди хора по света. През дългогодишната си история този леден десерт търпи повече трансформации и модификации, отколкото може да си представим.
Как ви звучи факта, че човечеството познава първите форми на сладолед приблизително 7000 години? Така твърди Уикипедия. Пак там, за родина на първите форми на сладолед е посочена Персия. За наследник на този първоизточник се смята, днешния популярен на индийския полуостров, замразен десерт – Кулфи (Qulfi). Днес Кулфи се сервира в много голяма част от Индия и Средния Иток. Характерните вкусове и стъставки в приготвянето му са Малаи ( специфична животинска сметана), розова вода, шафран, кардамон и шамфъстък. Ако нямате път към Индия или Шри ланка, то попитайте в индийските ресторанти. Понякога Кулфи присъства в менюто им.
Масово в книгите за сладолед ( без италианските :)), за първата родина на сладоледа се посочва Китай, където на императорите е поднасян микс от преработен ориз, мляко и плодове, разбъркани със сняг.
Италианците пък посочват маврите за прародителите на сладоледа. Според тях те са го пренесли в Сицилия, където местните са го доразвили и усъвършенствали до днешното джелато. Още една от силно разпространените легенди, разказвани на Ботуша, е че сладоледът е станал популярен благодарение на Катерина Медичи. Тя го занесла във френския кралски двор и го направила десертът на монарсите. Това е историята, на която се позовава днешното толкова любимо в цяла Европа джелато.
Първата записана рецепта за сладолед е все пак във френска книга през далечната 1674 година и спрямо днешните разбирания, то тя е била рецепта за Сорбе. Благодарение на британката Агнес Маршал сладоледът става толкова популярен сред хората от средната класа.
И все пак има ли разлика между сладолед или джелато, оказва се че има и то повече от една. Тук ще се постарая да обясня ключовите разлики в съставките, метода на приготвяне, вкуса, текстурата и стила на сервиране при тези две прекрасни студени лакомства.
Нека поговорим за тези така опияняваши мехурчета в вината шампанско и просеко. Всяко шампанско е пенливо вино, но това не означава непременно, че цялото пенливо вино е шампанско! Официално сме в сезона на закачливите балончета във виното. Лятото за всички ни е по-лежерно и се […]
Смути с маточина, ягоди и праскови е напитка, с която се опитвам да повдигна малко жизнения си тонус. Не знам на какво се дължи – закъсняла пролетна умора, прекаляване с работата или прекалено честите пътувания покрай грижата за близките ми, но напоследък се събуждам изтощена. […]
Богата закуска или пък непретенциозна разядка за вечеря, са тези кростини с ароматни гъби, сирене и билки. Приготвят се лесно и се услаждат повече с качествено питие в приятна компания.
Кростините, както и брускетите са силно разпространени предястия, идващи от италианската кухня. Днес те са популярни по цял свят и включват такова голямо разнообразие, че рецептите за тях клонят към безкрайност. Приликите и в двата вида антипасти са ясни на всеки, сега ще ви разкажа за разликите помежду им. Основната разлика е в използвания хляб и в начина на изпичане. Брускета идва от италианската дума „bruscare „, която означава „изпечен на въглища“. Обикновено за брускетите се използва по-рустикални видове, грубо нарязан хляб. Много често с хлябът, от който се приготвят брускетите е с квас. След изпичане, те винаги се овкусяват като се натъркват със скилидка чесън.
Кростините от своя страна са тънки парчета хляб, препечен на котлон или във фурната, обикновено от багети. Те винаги са покрити с някакъв вид топинг. Вариантите са както солени, така и сладки.
Един от най-широко разпространените видове кростини са тези с ароматни гъби и чесън. Днес ви представям моята рецепта за тях. В нас са чудесна закуска през уикенда, но съм ги приготвяла и за лека вечеря, поднесени с чаша бяло вино.
За тази рецепта е важно да не миете гъбите, за да ги почистите. Препоръчвам ви да ги обтриете с малко брашно и да ги обелите. При намокряне на гъбата, тя попива много вода и това ще попречи на образуването на хрупкава коричка на повърхността ѝ, което е основната тънкост на тези кростини.
Аз използвам един и същ тиган за приготвянето на плънката и за препичането на резените хляб. Веднага след като приготвя гъбите, поставям и хляба, така той поема от ароматите на плънката още по-силно. Това придава по-наситен вкус на кростините и пести време.
Тази рецепта за щрудел с пияни череши е продължение на черешовата тема, която съм заформила този сезон. Обичам този плод, който може да ядем в толкова малък период от годината, че наистина съм обсебена от него в началото на всеки юни. Предпочитам черешите сурови, но […]
Разточителна вечеря с приятели, нищо по- логично за десерт от това черешово брауни. Десертите на шоколадова основа са ми любими. Богати, плътни, вкусни и разбира се, за сметка на повече калории. Аз съм кръстила тези калории единици наслада за ценители:) ВИЖТЕ ОЩЕ: БАНОФИ ПАЙ С […]
В този галет с цвекло и козе сирене, съм заложила на един незаслужено подценяван зеленчук – цвеклото. Това кореноплодно е буквално бомба с полезни вещества на достъпна цена. Характерния му сладък и землист вкус е силно натрапчив за повечето хора, но ако сте сред тези, които го харесват , то кулинарните възможности пред вас са безкрайни.
Прохладната пролет ме провокира да приготвям ястия, в които да меся тесто. Не знам защо, но лятото не обичам да меся. Свързвам този ритуал с контраста на студеното време и топлия уют покрай фурната, около която всички се скупчваме. Този май удължи сезона на месенето и топлия, непретенциозен галет с цвекло и козе сирене е част от него. Приготвих го за вечеря в тесен кръг заедно с патешки бутчета конфи и шоколадово брауни с череши. Преяждането беше на ниво и това, че вън имаше буря само направи вечерята по-задушевна и продължителна.
В готварските книги описват галета, като непретенциозната форма на тарт. В класическия му вариант, той се приготвя с маслено тесто и коричката му е хрупкава. В този галет използвам тесто, което втасва, харесва ми повече и засилва рустикалния му вид. Другата причина е че обира, част от отделената от цвеклото течност.
Комбинацията на варено цвекло с козе сирене и ядки е много класическа основа за салата през есента и зимата. Днес е пълнеж за този непретенциозен галет по две причини: Цвеклото, не беше от най-свежите ( купено е преди повече от седмица и все не му идваше реда, а мразя да изхвърлям храна), исках да пробвам как ще се съчетае с тесто и колко това ще разводни кората.
Съвет: Сварете цвеклото поне час преди приготвянето на печивото. Нарежете го на кубчета и го оставете в гевгир, за да се отцеди максимално добре излишното количество течност от него.
