Recent Posts

Бобено чили с печени яйца и зелении

Бобено чили с печени яйца и зелении

Напоследък, покрай развитието на брънч културата в София  израелската класика Шакшука доби особена популярност. Днес искам да ви покажа едно ястие с подобен вид, но с различни съставки и вкус – бобено чили с печени яйца и зелении. Лесно и хранително ястие, което е доста […]

Картофена фокача с чери домати и маслини

Картофена фокача с чери домати и маслини

Картофена фокача с чери домати и маслини е моето малко удоволствие, което ме връща назад в нашето италианско приключение. Пестеливата кухня на южна Италия е родила кулинарни шедьоври като фокачата. Това е плосък хляб, изпечен направо върху затихващата жарава, лесен за приготвяне с достъпни продукти, […]

Ягодово тирамису

Ягодово тирамису

Понеделник сутрин преди поредния дълъг уикенд на май, изоставам с всичките си задачи на месечна база и нямам много време за блога, а имам толкова много нови идеи и планове за него. Рецептата за ягодово тирамису е част от тях.  Не се сещам за човек, който да не харесва тази италианска класика в десертите. Добре сиропирани бишкоти, плътен крем от маскарпоне и жълтъци това е популярен начин да си доставим удоволствие в края на приятно угощение.

Вижте още:

ЗДРАВОСЛОВНИ КРЕКЕРИ С КРЕМА СИРЕНЕ И ЯГОДИ

БИШКОТЕНА ТОРТА С ЯГОДИ И ЗАКВАСЕНА СМЕТАНА

ШОКОЛАДОВИ МЪФИНИ С ЯГОДОВА ГЛАЗУРА

Толкова много пъти съм ви споделяла, че дребните плодове тип бери са ми любими и това е една от причините да обичам пролетта. Не мога да сравня с нищо усещането за първите узрели ягоди в градината на майка ми. Ягодите са толкова ароматни, нежни и деликатни, че не случаен фактът да присъстват в огромно количество рецепти от салати до сладкиши.

Моето ягодово тирамису е една интересна интерпретация на класическата рецепта за хора, които избягват кафето като мен.

Ягодово тирамису на парчета

Разликите от класиката:

Италианците са му дали меко казано закачливо име –  tira – дърпам, mi – мене, su – нагоре. Ягодово тирамису или е един мой прочит на този десерт. В класическата рецепта задължително присъстват кафе, бишкоти, маскарпоне и какао.  Аз не консумирам кафе повече от година, ред здравословни причини наложиха този мой избор и не съжалявам, но ако има изкушаваща миризма, то това е на кафе.  В тази рецепта замених кафето с достоен негов заместител от времето на баба – Инка.

Традиционно в този сладкиш алкохолния привкус идва  от вино Марсала, с което се разрежда кафето и се напояват бишкотите. Обичам да готвя с това вино, но днес исках да придам различен аромат на десерта. Комбинацията  на Инка с ликьор Бейлис шоколад е неподражаемо приятна и създава усещането за разточителност.

Премахнах от рецептата традицонната рафинирана захар и я замених с мед и захар от агаве. Използвах готови италиански бишкоти от тип аladyfingers. Не намерих без рафинирана захар, но ако вложите повече старание, може да потърсите в пекарните или да приготвите сами бишкоти.

парчета от италианския десерт тирамису с ягоди
ягодово Тирамису

Ягодово тирамису с инка

Подготовка20 mins
Готвене1 hr
Порции: 10

Какво ни трябва

  • 1 пакет бишкоти тип Ladyfingers ( 300 грама)
  • 3 бр. яйца от пасищни кокошки
  • 200 гр животинска сметана
  • 350 гр. Маскарпоне
  • 200 мл. силен разтвор на Инка (топъл)
  • 100 гр. ликьор Бейлис шоколад
  • 3 с.л. пчелен мед ( използвам акациев)
  • 2 с.л. захар от Агаве
  • 200 гр. ягоди
  • 1 с.л. сурово какао

Как да приготвим

  • За направата на крема забайон в огнеопорна касерола, с помощта на готварска тел, разбийте яйцата докато се смесят белтъците и жълтъците. Добавете животинската сметана и захарта от агаве и останалата част от ликьора. Сложете касеролата на много слаб огън и бъркайте енергично , докато се сгъсти и стане на крем. Ако нямата много опит в приготвянето на кремове от такъв тип, то направете Забаьона на водна баня, за да избегнете пресичането му. След като махнете от котлона бъркайте крема от време на време, за да не хване той твърда коричка на повърхността.
  • В дълбока купа, разбъркайте до хомогенност маскарпонето с меда и посттепенно добавете охладения крем забайон.
  • Направете чаша топла Инка и към нея половината от количеството ликьор. Потопете 1/3  от бишкотите буквално за секунда зв разтвора от инка и Бейлис и ги подредете в квадратна тавичка със страна 24 см. Върху тях наредете 1/4 от ягодите нарязани на слайсове. Върху тях сложете една трета от крема. Следва втори ред напоени бишкоти, ягоди крем и отново ред бишкоти, ред крем.
    Последния слой крем, загладете равномерно с помощта на шпатула и поръсете с сурово какао. Украсете с ягоди, които внимателно намажете с меден разтвор, за да запазите свежестта им за по-дълго.





Вид ястие: Dessert, десерти
Тип кухня: Italian, италианска
Keyword: Бейлис, Здравословен вариант на рецепта, Инка, Италиански десерт, Маскарпоне, Тирамису, ягоди

 

Киш с апержи

Киш с апержи

Този киш с аспержи е сезонен, богат на вкусове и подходящ за  натрапчиво прохладната пролет. Типично френско ястие,  кишът с аспержи носи целия заряд на прословутата галска кулинария. Аспержите са в сезон до юни и прекрасно се съчетават с козе сирене и пресен чесън. Изпечете […]

Нежни рулца от краставица

Нежни рулца от краставица

Типична рецепта за сезона са тези нежни рулца от краставица. Не познавам човек, който да не обича свежи краставици. На салата или в националния ни спорт – таратор,  краставиците са съществена част от лятното меню на повечето от нас. Днес ви ги представям в съвсем […]

Бяло и пак бяло – град Остуни ( Чаровното бижу на южна Италия – Пулия)

Бяло и пак бяло – град Остуни ( Чаровното бижу на южна Италия – Пулия)

Италия е цялата е пропита с история. Районът Пулия също не прави изключение. За него подробно ви разказах тук.

Днес ще ви разказа за покривния ни живот в Остуни. Град  Остуни е романтична приказка, отрупана с неочаквано красиви гледки, разточителни сгради на някогашни благородници, улични музиканти с китари и побъркващо, вкусния аромат на местната храна.

Гледка към град Остуни
Гледка към стария град Остуни

Малко история за Остуни

Разказът ми за нашето пътешествие в Пулия, продължава с искрящо белия и древен град Остуни.  Археолозите смятат, че този град е бил населяван още от  каменната ера като по време на Пуническата война той е бил изцяло разрушен.  Построен  е отново от древните гърци като името му произлиза от гръцкото “Аstu neon”. В буквален превод нов град.  Гърците издигат град с типична за византийска архитектура върху хълм с високи, защитни стени и множество земеделски стопанства около тях. Построяват и няколко кули по крайбрежието на морето. В съвремието ни от тези стени  са запазени части в близост  съвременния град.

Друг спомен от древните гърци, си остава искрящо бялата архитектура на стария град.  Тя се е преплела с тесни, калдъръмени, криволичещи улички нагоре по хълма и високи сгради с обширни покриви. Остуни е истински, очарователен пример за средиземноморска архитектура,  разположен в серия от нива, стълбища, малки пътища, алеи и арки.

Управляван дълго време от рода Сфорца, градът се е радвал на стабилна подкрепа и инвестиции в сферата на изкуството и културата. Тук  вили са имали много богати благородници, а фермите около града в голямата си част са стари имоти на благородни рицари. Това се прокрадва и в съвременния облик на града, който е изпълнен с галерии и сгради с причудлива архитектура.

Ostuni гледка
Панорама от Остуни с морето на заден фон

Как се стига до Остуни

При планирането на това пътешествие, много исках  да не наемаме кола. Да, по-бързо, свободно и удобно е , но не е толкова авантюристично, а и честно казано италианците са ненормални шофьори.  Оказа се, че лесен начин да стигнеш от Матера до Остуни с обществен транспорт, без да минаваш през Бари, няма. Питахме, разпитвахме и накрая се примирихме, че ще пътуваме с влак до Бари и от там с влак за Остуни.

По пътя с влака към Остуни
По пътя с влака към Остуни

Гарата в Матера беше в ремонт но влаковете за Бари си вървят почти по график. Билета е 5 евро за човек и пътуването сред пролените поля  на Италия е разкош. Гарата в Бари, както и всяка друга по-голяма гара в южна Италия е малък хаос.  Но в централнат част на гарата има големи билетни центрове, в които учтиво и точно ви ориентират.

Хванахме влака за Лече и след  час бяхме на гарата в Остуни. Тя е на 2,5 км от самия град и не е най-приветливото място.  За наша радост милия ни домакин  Джозепе дойде да ни вземе с колата си от там. И докато хвърчахме по тесни пътища с безброй кръгови кръстовища ни разказа най-интересното за своя град на перфектен английски със симпатичен италиански акцент.

Къде отседнахме

В Италия отново предпочетохме Airbnb. В тази платформа ми допада, че може да избереш жилище, което максимално се доближава до местния бит и твоята представа за комфорт. В този бял рай,  избрахме  Casa dei Fiore, защото искахме нещо с обитаем  покрив, типичен за южна Италия, с характерната за региона архитектура. Малка, къща, с високи, сводести тавани, наподобяваща пещера и огромен покрив. Сега връщайки се назад в това пътешествие, си мисля, че това беше най-уютния, възможен избор.

Покривен живот в Остуни

Препоръчвам я с две ръце и три крака :). Бутикова, ваканционна къщичка с  очарователен, мил и добре информиран домакин. Джозепе говори много, типично за италианец. Оставил ни беше таблет, на който беше отбелязал интересни места за правене, готините барове и най-добрите места за ядене.  Разбира се посрещна ни с шоколадови бонбони и бутилка просеко.

Плато със сирена, маслини и чери домати и бутилка роза на покрив в град Остуни

Влюбих се в безвремието  и гледката от покрива на тази къща.

Самостоятелните панорамни тераси на покрива, разположени на две нива с изглед към историческия център на Остуни, Адриатическо море и зеления килим от маслинови дървета. Наистина, омагьосващата гледка е чудесна за  мързелуване под слънцето или за импровизирано барбекю под звездите.

Ние прекарахме почти цялото време  за почивка на тези тераси с чаша вино и поднос с антипасти. Дори малко танцувахме, някак обстановката те предразполага.

 

Какво правихме в Остуни

Идвайки от посоката на морето, Остуни прилича на приказен град. Той седи на три хълма и е напълно бял. И въпреки, че е една от най-популярните туристически дестинации в Пулия,  си струва да го разгледате, дори просто да се насладите на оживената атмосфера.

центъра на Остуни
центъра на Остуни

Настанихме се и изпихме бутилка просеко, беше време за разходка.  Разгледахме кулите и защитните стени към морето, останали от времето на рода Сфорца и се насладихме на красивата  зелена гледка от безкрайни, маслинови гори.  Беше към пет и повечето заведения за хранене още не работеха.  Затова  избора беше малка закусвалня и сладолед. Последва разходка из тесните улички, изпълнени с магазинчета и арт галерии. Потопихме се на прекрасната атмосфера, която създават уличните музиканти и разгледахме красивата катедрала в късен готически стил. Време беше за бутилка Primitivo (най-популярния за пулия сорт грозде за червено вино) и антипасти. Изпихме го в близост до катедралата.

По улиците на Остуни
По улиците на Остуни

Бяхме уморени от пътуване и  разходки и решихме да се доверим на Джозепе за местен магазин за риба, в който си избираш кое и как да ти приготвят.  Още във влака бяхме решили да хапнем октопод на грил. Момчетата отидоха за моркасата храна, а аз се захванах да приготвям салата и десерт. Все пак страстта ми да готвя в Италия се увеличи многократно. Вечерята мина с тераса, домашни бургери с октопод на грил, обилна салата и Game of Thrones.

Сутринта започна лежерно с кафе на терасата и после се отпавихме на разходка, забавлявах се много с това как италианците пазаруват плодове и зеленчуци от камионче триколка с възрастен, беловлас продавач. Жените го бяха наобиколили и ровеха и миришеха ягодите, разчупваха зеления фасул и стискаха артишока. Замислих се , че ако някой в София си позволи такова своеволие ще бъде линчуват от местните продавачи на зарзават. Стана ми смешно и си купихме и ние ягоди, все пак бяха издържали теста на няколко възрастни италианки.

пазаруване като италианка
пазаруване като италианка

Пихме капучино и се наслаждавахме на католическата церемония за велики четвъртък из тесните улички на стария град. Разгледахме археологическия музей и беше време за обяд. Отново се доверихме на препоръка на Джозепе и ядохме обилно в Il Posto Affianco. Обилен и много вкусен обяд от паста, чиния с пресни морски дарове и десерт с  шамфъстък.

храната в Остуни
храната в Остуни

Продължихме с разходка по магазините из тесните улици, и завършихме вечерта в страхотен бар, в близост до централния площад, чиито собственик е един от най-добрите бармани в Италия. Пробвахме специална  крафт бира от Серията Фрида Кало и старнно презентиран коктей с текила с прах от лешници в чаша за чай.

Последното утро в Остуни премина през ориентиране за местния автобус до гарата, разгадаване на разписанието му, което беше ненужно, защото той така или иначе не го спази. Екстремно пътуване с градски транспорт, в който изхвърчах няколко пъти от седалката и скоростно влизане във влака за Бари.

Какво да опитате в Остуни:

  • Orzoto – вземете си орзото- ястие направено от перлен ечемик с  кълнове от артишок и крем от тиквички
  • Panzerotto – малка версия на пица калцоне, обикновено се предлага с домати и моцарела, но може да я срещнете със спанак и аншоа или зелени маслини и яйца.
  • Пюре от бял боб с цикория – ястието е характерно за цялия район, но се приготвя предимно зимата, въпреки това може  да попитате за него, ако се отбиете в Остуни през пролетта.
  • Аgnello – традиционно за великден
  • Всички морски дарове, които са супер пресни и извадени по-рано през деня от морето.
  • Оrecchiette – характерната за целия регион Пулия паста, наподобяваща уши, от където идва и името ѝ
  • Морски таралежи
  • Маnteca – вид  козе сирене с маслена вътрешност

Вижте Първата част на пътуването ни из Пулия – Матера.

Глазирани, хрупкави моркови в панчета

Глазирани, хрупкави моркови в панчета

Тази рецепта за глазирани, хрупкави моркови е бърза и лесна. Подходяща  в сезоните, когато може да откриете пресни моркови на връзки, заедно с листата, а пролетта е такъв сезон. Обичам хубавата храна и красивата ѝ презентация. Тази година Великден го прекарах болна, но това не […]

Чаровното бижу на южна Италия – Пулия ( първа част Матера)

Чаровното бижу на южна Италия – Пулия ( първа част Матера)

Още в началото на годината планувам пътешествията за следващата година. Това прави безкрания и мрачен Януари малко по-приемлив за мен.  Какво по-добро от подранило лято през април, ми нищо :). Благодарение на нискотарифните полети от София към Бари, за нас врати отвори и красивия южен […]

Великденски козунак и малко история за него

Великденски козунак и малко история за него

Великден е, и отново ще седнем на масата. Никоя българска, а и не само, трапеза не минава без агнешко, червени яйца и Козунак. Великденския козунак обаче в България не е стара и древна  традиция. При нас козунакът идва чак в началото на 19-ти век, преди това ние сме приготвяли като обреден хляб кулак за Великден.

Козунакът е по-скоро израз на светската, градска мода от миналия век. Щом заговорих за модни течения от  XIX  век, сигурно вече се досетихте, че този  любим десерт  води началото си от френските пекарни. Във Франция този тип сладък  хляб е известен под името бриош.

Защо сме го кръстили козунак:

Порових се за етимологията на думата козунак. Няма точни данни, но ето какво открих като любопитни факти. В България взаимстваме името козунак  или от румънската дума за баница с грозде – “cozanac” или от гръцкото “κουδούνι ” , което значи звънец.  Гърците правят обредния си хляб във формата на камбани и може би от там идва и името. Прегледах и няколко стари готварски книги за информация, това печиво е било характерно по-скоро за градската домакиня, а не идва от селските фурни. Предлагало се е в повечето изискани кафенета и пекарни в София и Пловдив през 20-те години на 19  XIX век. Но от тогава е минал цял век и всички ние с право го приемаме като традиция, идваща от нашите майки и баби.

Ако вие имате повече информация за произхода на Великденския козунак, то ще се радвам да ми я споделите.

Хитрости на успеха при приготвянето:

Има супер много рецепти, които ви обещават лесен, бърз и невероятен козунак.  Аз не им вярвам, пробвала съм  доста от тях, резултата е вкусен сладък хляб, кекс, но не и козунак.  За направата на този десерт се въоръжете с качествени продукти, време и търпение. Нека идеята за провал също не ви плаши да опитате, не се провалят само тези, които не опитват. Ако търсите семпло решение, готов за по-малко от час за вашата Великденска трапеза, се ориентирайте към друг тип десерт или към безбройните страхотни фурни, които предлагат качествени готови Козунаци.

  1. Ако са намесени яйца, захар и масло, то винаги спазвайте пропорцията в рецептата. Казвам го от личен опит, защото с тези три съставки съм  се проваляла геройски от импровизации :).
  2. Ползвайте жива, а не инстантна мая ( може и квас, но нека той да е на плодова основа). Това ще придаде повече плътнос и по-равномерно насищане на тестото с въздух. Съвсем отделен е въпроса със здравето и инстантните маи. Празник и е няма да го коментирам, за да не си разваляме настроението.
  3. Извадете всички продукти на топло за минимум час. Това включва и брашното. Затоплете помещението, в което ще втасва козунака, нека темепратурата да е над 24 градуса и температурата да бъде постоянна.
  4. Ако търсите  ефекта “на конци”, то брашното, с което ще замесите козунака трябва да е богато на глутен. И трябва да е много добре месено, в една посока с разтегляне, а не блъскане и притискане в плота. Идеята е да се активират протеиновите връзки в брашното и в него да се вкара възможно най-много въздух.
  5. Не правете голямо количество тесто, което ще печете наведнъж. Това ще усложни процеса на месенето и печенето му

И запоменете нискокалоричен козунак не съществува.

Великденски козунак

Подготовка3 hrs
Готвене2 hrs 40 mins
Общо5 hrs 40 mins

Какво ни трябва

  • 4 бр яйца от пасищни кокошки
  • 2 бр жълтъци
  • 1 кг. фино, бяло брашно и още около 200 гр. за измесване
  • 150 гр. пречистено масло Гхи
  • 120 мл. пълномаслено прясно мляко
  • 200 гр тръстикова захар
  • 1 пакетче (40гр.) жива мая
  • кората от един портокал
  • 2 с.л. пресен сок от портокал
  • 50 мл качествен тъмен ром
  • 20 гр. светли стафиди
  • 30 гр. орехови ядки

Как да приготвим

  • Важно условие за качествения козунак е помещението, в което ще се меси и втасва козунака да бъде възможно най-топло. Аз го правя при температура около 27-30 градуса;
  • Накиснете стафидите в рома и портокаловия сок, нека престоят в тази смес минимум 40 минут;и
  • Натрошете маята и я размийте  в малко мляко - топло, но не горещо. Добавете 1 с.л. захар и брашно и оставете да образува мехури. и да удвои обема си;
  • Разбийте с миксер маслото и захарта, започнете да добавяте едно по едно яйцата като намалите скоростта на миксера. последно добавете млякото разбъркайте до пълното размесване на съставките;
  • Пресейте брашното два пъти, така ще вкарате повече въздух в него, а това ще помогне козунака да стане по-пухкав. Оформете кладенче в тестото и в него изсипете маята и разтворената маслено яйчна смес. Добавете накиснатите стафиди и прясно настърганата портокалова кора. Замесете тесто като разпъвате и загъвате, а не блъскате в плота за месене. Месете за минимум 15-20 минути. Идеята на разтеглянето и прегъването е да вкарате възможно най-много въздух в тестото. Това ще направи този десерт още по ефирен.
  • Намаслете тестото и го оставете в тава под топла домакинска кърпа, за да удвои обема си. В зависимост от топлината, в която оставите тестото да втасва това отнема между един и три часа. Аз написах,че  стоплям помещението на около 27 градуса и тестото се удвоява за около 1 час и 40 минути;
  • Отново замесете тестото, Разделете го на 2  равни части за два отделни козунка.  Ако искате козунака да стане на конци, то разделете всяка част на три отделни, разтеглете всяка част и я усучете, сплетете тестото на плитки. и оставете да втаса за 20 минути. Непосредствено преди да сложите  козунаците да се пекат ги намжате с белтък и поръсете със захар. Печете на 170 градуса за 45 минути или до готовност. В последните 20 минути аз ги покривам с хартия за печене, за да не потъмнее прекалено много коричката им.
  • Нарежете козунаците едва след като са изстинали напълно.
Вид ястие: хлябове и баници
Тип кухня: French
Keyword: великден, козунак, сладък хляб, яйца

 


Бавно печени свински ребра с меласа сос Уорчестър

Бавно печени свински ребра с меласа сос Уорчестър

Oт свинското месо най-любими са ми ребрата. Дори, когато отида в нов ресторант винаги си поръчвам ребърца и това е един от водещите критерии дали ресторантът си е заслужавал, и дали бих го посетила отново. Бавно печени свински ребра със сладък привкус  се оказа не съвсем лека задача и като марината, и като време и процес на приготвяне.  В мариноването съм експериментирала с мед и горчица,  с желе от дюли и светъл соев сос, това също бяха интересни комбинации, но тази за бавно печени свински ребра с петмез сос Уорчестър, която искам да ви представя днес наистина ми стана любима. Имаше  доста неуспешни опити с времето на печене и новата ми фурна, но в крайна сметка успях да ги приготвя с сочността и крехкостта, които на мен ми допадат най-много. Рецептата не е бърза, но пък отделените усилия си заслужават.

Бавното готвене прави месото много крехко и сочно, лесно се отделя от костта и вкусът наистина е много наситен и добър.

Какво ни трябва:

700 гр. свински ребра

3-4 скилидки чесън

4 с.л. меласа

6 с.л. тъмен соев сос

2 с.л. сос Уочестър

80 мл.  уиски

2 с.л. сок от нар

10 зърна розов пипер

1 ч.л. мащерка

1 с.л. морска сол

Как се приготвят бавно печени свински ребра:

  1. Пасирайте чесъна, стрийте пипера и морската сол. Разбъркайте добре тези съставки и натрийте месото с тях, като леко го масажирате;
  2. В съд смесете соевия сос, уискито, соса от нар, меласата и портокаловия сок и го разбийте до хомогенизиране. Добавете месото и оставете за минимум 8 часа в хладилника;
  3.  Препоръчвам да печете в керамичен съд, защото топлината в него се разпределя по-равномерно и се задържа по-дълго сложете ребрата, заедно с марината в такър съд, покрийте го с алуминиево фолио и сложете в фурна на 100 градуса, за около 3 часа;
  4.  Махнете фолиото и запечете  още около половин час като вдигнете градусите във фурната на 200;
  5.  Гарнирайте с печени слайсове от батат с морска сол и мащерка. Прекрасно допълват вкуса на ребрата;